В единия спектър е старата школа от САЩ – гигантски пикапи и SUV, които просто не могат да бъдат теглени от друго, освен от V8. На противоположния и безкрайно далечен край са злите „осмаци“, които се чувстват най-добре близо до червената зона. И тук няма да ги разграничаваме дали са със или без принудително пълнене. Основният критерий е: колко над 8000 об/мин. могат да се развъртят.
BMW S65 ("червена зона" - 8400 об./мин.)
Историята на BMW M3 може да бъде развита в цял роман. Първоначално тя излиза с 4-цилиндрови, но скоро след това минава на 6-цилиндрови двигатели. Четвъртото поколение (E90/E92/E93) вкара нещо безкомпромисно по природа, а именно 4,0-литровият S65B40 с мощност 420 к.с. Толкова е добър, че печели Международен двигател на годината в категория 3,0 - 4,0 литра от 2008 до 2012 последователно!
Като цяло, серията 90 е уникално явление в контекста на еволюцията на M3. „Благодарение на концепцията си за високи обороти, агрегатът носи ДНК-то на настоящия двигател от Формула 1 на BMW Sauber F1 Team“, обяснява компанията произхода на агрегата.
Стандартният S65 (има и 4.4-литров S65B44, той беше вкаран в M3 GTS) е, грубо казано, умален 5,0-литров V10 от легендарното BMW M5 (E60/E61). Диаметърът и ходът на буталата са еднакви - съответно 92 мм и 75,2 мм.
McLaren
McLaren P1
McLaren M838T ("червена зона" - 8500 об./мин.)
Eight-Three-Eight е супергерой с невероятно родословие! Не е направен от нулата и има отлична генетика. Отправната точка е... осемцилиндровият битурбо Nissan VRH35L, плод на съвместната креативност на японците и центъра на TWR (Tom Walkinshaw Racing) за Le Mans R390 GT1. Уви, Nissan дори не се доближи до победата в 24-часовия маратон. Но двигателят продължи живота си. McLaren купиха правата от TWR, извикаха специалисти от Ricardo за помощ и така започна епопеята му.
M838T дебютира със спецификация 600 к.с. на MP4-12C Coupe, въпреки че мощността впоследствие варира в зависимост от модела. Благодарение на комбинацията от плосък колянов вал и два турбокомпресора на Mitsubishi, той се развърта добре и е забележително гъвкав: 80% от тягата е готова да изпълни мрачните фантазии на водача едва при 2000 об./мин.
Най-впечатляващият ползвател на M838T без съмнение е хибридът P1, част от така наречената „Света троица на хиперавтомобилите“, която включва също Porsche 918 Spyder и Ferrari LaFerrari. Последните два застават срещу V8 (737 к.с.) и електрически мотор с мощност 179 к.с. Системната мощност е 916 к.с.
Chevrolet LT6 ("червена зона" - 8600 об./мин.)
Вместо да се пусне по течението, в Chevy ни изненада (във времена, когато всичко е ток или хибрид) с 5,5-литров V8, използвайки най-добрите стари рецепти на Ferrari. Ключовите съставки са четворни горни разпределителни валове, сух картер, плосък колянов вал, ковани бутала и титаниеви биели. Със своите 670 к.с. този агрегат изпреварва атмосферния Mercedes-Benz M159 с неговите 631 к.с. от SLS AMG Black Series.
Двигателят е монтиран в Corvette Z06, което е необичайно. През цялата си история модификацията е оборудвана с по-ниско разположени V8, или с атмосферно пълнене, или с механичен компресор. И изведнъж това! Изоставянето на класическото оформление в полза на такова със средно монтиран двигател в настоящата осма генерация анулира предишните правила.
Ferrari
Ferrari 458 Speciale
Ferrari F136 ("червена зона" - 9000 об./мин.)
Повечето „осмаци“ тук са ексклузивни за един или повече специални модели. С F136 историята е различна. Той може да бъде открит в голям клан модели между 2001–2020 г., при това на марките Ferrari, Maserati и дори Alfa Romeo в 8C Competizione/Spider.
F136 не просто изглежда като шедьовър на модерното изкуство. Той е такъв. Най-мощната серийна спецификация та F136 е във Ferrari 458 Speciale/Speciale A. Ентусиастите определят този автомобили като едни от най-добрите за шофиране въобще. Работният обем е 4,5 литра, мощността е 605 к.с. Сред нюансите са директно впръскване на гориво, система за смазване със сух картер и свръхвисоко съотношение на компресия от 14:1 - най-високата стойност за атмосферни V8 по време на появата на Speciale през 2013 г.
Porsche
Porsche 918 Spyder
Porsche M18.00 ("червена зона" - 9150 об./мин.)
Почетен член на клуба на бензиново-електрическите хиперавтомобили от 2010 г. и плод на истински инженерен гений. Двигателят с вътрешно горене ползва за основа 3,4-литровия V8 от прототипа RS Spyder LMP2 (Le Mans Prototype 2). Диаметърът на цилиндъра не се е променил (95 мм), но ходът на буталото е увеличен до 81 мм. Съответно работният обем достигна 4,6 литра.
M18.00 генерира 608 к.с. без никакви турбокомпресори при 8700 об./мин. Те се предават към задната ос чрез седемстепенен PDK „робот“ с два съединителя.
Този двигател работи заедно с два електромотора на всяка ос и батерия с капацитет 6,8 kWh. Системната мощност е 887 к.с., които ускоряват автомобила до 100 за 2,6 секунди.
Ariel Atom 500 ("червена зона" - 10 600 об./мин.)
Може да се изненадате, но това е комбинация между болид от Ф1 и и мотоциклет Ducati, дело на британско джудже.
Двигателят е конструиран, така да се каже, според Фън Шуй: „сух“ картер, „плосък“ колянов вал, осем отделни дроселни клапи, ковани бутала. Теглото на екстремния Atom е малко над половин тон - можете сами да изчислите съотношението мощност-тегло...
Спринтът до 100 км/ч за малко над две секунди хвърля тъмен воал върху очите и съзнанието.