Г ай Ричи и BMW M8 Competition нямат абсолютно нищо общо. Но в моите очи не е така. Земният път на Ричи започва през 1968-а, годината, когато BMW решава да мине на нов етап в развитието си: да произведе купе, което да е успешно не само като продажби, но и успешно да се противопостави на Porsche и Ford във все по-популярния European Touring Car Championship (ETCC).
BMW M8 Competition
Решението е E9, лансиран първоначално като 2800 CS (Coupe Sport). Той еволюира в карбураторния 3.0 CS и в последствие в инжекционния 3.0 CSi през 1971 г. Същата година баварците създават екип от 35 служители, които получават задачата да създадат състезателна версия на E9. Основната цел на екипа, който на следващата година (преди 50 години от днешния ден) ще бъде наречен BMW Motorsport GmbH, е хомологационен модел за ETCC. Резултатът: легенда, която феновете познават като 3.0 Coupe Sport Light. Тя печели 6 поредни титли в ЕТСС.
Сигурен съм, че още не виждате връзката с Гай Ричи. Е, аз я съзрях в мига, в който залепих поглед върху тази метална прелест, която за мен е най-красивият модел в гамата на BMW. Четирите ауспуха отзад ме подсетиха за красивите ловни „двуцевки” от един от шедьоврите на Гай Ричи. Те избълваха своя заряд в ръцете на Хари „Сатъра” така, както тези ауспуси не спряха да бълват огън и жупел в продължение на един прекрасен уикенд, в който ключът за този M8 Competition в цвят Isle of Man Green бe в джоба ми.
STOP&GO: Осем нови екстериорни цвят и алуминиеви джанти правят впечатление във външността на М8, като нашият тестови модел е изпълнен в Isle of Man Green.
Но аналогиите между Ричи и BMW M GmbH не спират дотук. Защото, макар и през последните години да изгуби посоката, британският режисьор си остава ненадминат разказвач на истории. Такова е и спортното подразделение на баварците, което разказват своите истории вече половин век. Да, винаги ще има кино- и авто критици, които да сложат по някой жлъчен коментар по повод едни от последните творения и на режисьора, и на „М”, но винаги има „кисели разбирачи” по всяка тема.
BMW 8 Series - атлетът с елегантния скъп костюм (тест драйв)
Многото лица на Kia (де)Niro (тест драйв)
На тях ще кажа, че M8 Competition наистина не е нито типичният М-модел, нито типичният гранд турер. Той е комбинация от двете, която впечатлява всеки изминат километър. А аз направих около 500 и с радост ще си спомням за тях всеки път, когато седна да тествам който и да е масов автомобил. Защото този е всичко друго, но не и предназначен за обикновения човек. Започва от 319 000 лв. и това дори не ме учудва, нито възмущава, защото тази кола е създадена за конкретен кръг богати хора. На тях BMW M GmbH е предложила целия си ноухау пакет, за да се чувстват добре. Не е никак лошо това чувство.
STOP&GO: Динамичните параметри на М8 Competition са съпоставими с тези на суперавтомобил. Двете турбини помпат 4,4-литровия V8 до 625 к.с. и 750 Нм! Тe ускоряват тежащото близо 2 тона купе до 100 км/ч за 3,2 секунди
А чувствата започват да бушуват от мига, в който зърнеш автомобила, изпълнен в този зелен цвят. Няма да кажа, че е изчистен и елегантен като оригинала Е31 от 1989 г., но спокойно мога да заявя, че е най-красивият модел в баварската гама към момента. Няма я арогантната радиаторна решетка, която само дават повод на „критиците” да се упражняват по темата. На нейно място са огромните въздухозаборници с решетка „пчелна пита” в бронята, които само загатват за колосалния потенциал, скрит под дългия преден капак.
STOP&GO: През 1972 г. в основата на BMW Motorsport GmbH застават 35 човека. Днес са над 10 пъти повече.
Височината от едва 1362 мм, комбинирана с издължения силует, ниската графика на прозорците и елегантната линия на покрива правят модела да изглежда изключително елегантно в профил. Задницата е доста „бъбрива” с различни ръбове и извивки, но всички те си имат своята аеродинамична роля. Тук най-впечатляващият за мен елемент е дългото и силно наклонено задно стъкло, както и четирите цеви, които бълват огън и жупел.
Липсващото звено: Nissan Qashqai e-POWER (тест драйв)
Renault Captur E-TECH изнася урок по икономичност (тест драйв)
Този конкретен факт предизвиква различните стресови ситуации (страх, опасност, големи физическо натоварване), които от своя страна водят до отделянето на адреналин в кръвта. Какво друго, ако не стресова ситуация, е наличието на 625 к.с. под десния ти крак?
За щастие или не, но половината пробег правя с трети човек на борда. Това само по себе си е кощунство в този автомобил, но няма как да оставя сина ми на пътя, нали? Той седи отзад (а е по-висок от мен), съпругата пред него, като и двамата са се свили на две в автомобил, дълъг над 4,8 м. Това е напрегнало сериозно половинката ми и резултатът е, че при всяко подаване на газ, реакцията е: „Боли ме главата, моля те.”
STOP&GO: 6 титли от 6 участия в Европейския шампионат за туристически автомобили за състезателната версия на 3.0 CSL.
Така съм принуден да видя колко най-малко може да харчи кола с 625 „коня” под предния капак. Не беше това целта ми, но пък имам още 250 км, в които се зарекох да й отмъстя. На съпругата. В крайна сметка видях, че М8 Competition може да харчи и 10,8 л/100 км. Кощунство! Това си е кощунство с този автомобил. Но пък така ще изтъкна и най-големия минус на автомобила: задните седалки, колкото и красиви да са, просто са излишни. Все пак има и М8 Gran Coupe. Седящият отзад се чувства неудобно, колкото неудобно се чувства и седящият пред него. Затова можеше да ги няма, така щеше да се спестят килограми от и без това многото, цели 1975 кг.
STOP&GO: 445 са произведените бройки от М1 между 1978 и 1981 г. Това е най-бързият германски автомобил за времето си (265 км/ч)
Горната цифра е предпоставка, че M8 Competition не би следвало да е нещо забележително като ускорение. Но истината е коренно различна. Автомобил с 625 к.с. може да предизвика емоции, които да се запечатат в съзнанието ти за много дълго време.
За това подсказват сухите цифри: въртящият момент (чиято пикова стойност е налична в целия оборотен диапазон от 1800 до 5860 об./мин) от 4,4-литровия V8 с две турбини отива към четирите колела посредством M xDrive (с променливо разпределение на въртящия момент между двете оси, активен заден М диференциал) и 8-степенна трансмисия с Drivelogic. Четирите 20-цолови колела захапват пътя и 750-те нютон метра се изразяват в ускорение до 100 км/ч за 3,2 секунди! Това е епично, това е в зоната на италианските и британските суперспортни автомобили, струващи по 2 пъти повече, и тежащи много по-малко.
За феновете на електромобилите ща кажа, че i4 M50 генерира 544 к.с. със Sport Boost, достатъчни за ускорение до 100 км/ч за 3,9 сек. Те ще ме контрират, че цената му започва под 150 000 лв., за което ще са прави. Но истината е, че тук е важно как се случва всичко това. Защото звукът е нещо много важно в цялото упражнение. Да, той е някак срамежлив (дори с активиран пълен потенциал чрез бутон на централната конзола) на фона на параметрите, с които разполага двигателя, но наистина допълва цялото усещане. Ако щете дори първоначалната турбо дупка ме изкефи в този случай, защото след нея буквално следва взрив, а М8 С дърпа като гравитационното поле на Юпитер. Припукването пре ауспусите при намаляване на оборотите и предавките също е ефект, който е незаменим.
Compass дава точна посока за пътя на Jeep (тест драйв)
Opel Astra - отговор с характер (тест драйв)
Представянето и динамиката на М8 С са еквивалентни на суперавтомобил, както вече казах, а нивата на сцепление са чудовищни. Все пак трябва да кажа, че според мен той не е нито типичната кола за писта, нито типичният гранд турер. На пистата със сигурност ще е прекалено тежък, а на пътя е по-твърд, макар че разчита на адаптивно окачване отпред и отзад.
STOP&GO: По-големият (12,3 спрямо 10,25 инча) дисплей на централната конзола е единствената новост в интериора.
Едно е сигурно, Серия 8 (конкретно М8) е автомобил, който BMW позиционира в луксозния, а не в премиум сегмента. За това подсказва чудесният интериор, който все още е извън досега на Curved Display. Вместо това имаме по-голям (12,3 инча) централен дисплей, а самият дизайн е много изчистен. Това важи за широката и средна конзола, която ясно разграничава областите пред водача и пътника до него. Седалките са произведение на изкуството, красиви и супер удобни, тапицирани в бяла кожа. С такава са облицовани и вратите, като перфорацията следва шарката на тонколоните на аудио системата Bowers & Wilkins.
Преди години автомобилите бяха малки и леки. Сега са големи, тежки и супер луксозни. И супер мощни. За мое щастие все още има такива V8 чудовища, които ме карат да се усмихвам дори сега, докато пиша тези редове. Защото няма да е далеч времето, когато ще си спомняме с носталгия за тях. А аз ще си спомням още дълго време за многото коне, многото кожа и алуминий, многото рев и припукване от ауспусите и многото емоции, които създава този автомобил. Сигурен съм, че способните да си го купят ще го оценят по достайнство.
Технически характеристики
BMW M8 Competition Coupe
Размери
Дължина, мм: 4867
Широчина, мм: 1907
Височина, мм: 1362
Междуосие, мм: 2827
Тегло, кг: 1975
Двигател
Вид: V-образен, 8-цилиндров, битурботурбо
Работен обем, куб. см: 4395
Макс. мощност, к.с. при об./мин: 625 при 6000
Макс. въртящ момент, Нм при об./мин: 750 при 1800-5860
Динамика
Макс. скорост, км/ч: 250
Ускорение 0-100 км/ч, сек: 3,2
Среден разход, л/100 км: 11,4 - 11
Вредни емисии СО2, г/км: 260 - 251
Стартова цена на модификацията, лв. с ДДС: 319 000 лв.