В ъпреки че полага много усилия за популяризирането на електрически коли, Европейският съюз се бори със сериозно предизвикателство: неговата инфраструктура за обществени зарядни станции изостава. Тази разлика не е просто въпрос на количество, а на качество и разпределение, което принуждава ЕС да стартира нов значителен кръг от финансиране, насочен директно към модернизация и разширяване, съобщава InsideEVs.
Основният проблем се крие в непропорционалното разпространение на зарядните устройства и техните технически възможности. В момента почти две трети (61%) от всички обществени зарядни станции в ЕС са концентрирани само в три държави – Холандия, Германия и Франция, оставяйки огромни територии от Централна, Южна и Източна Европа като „пустини за зареждане“. Това неравномерно разполагане създава значителна „тревожност относно пробега“ за шофьорите, преминаващи граници и възпрепятства масовото им внедряване в по-слабо развитите пазари.
Освен това, голяма част от съществуващата инфраструктура е по-слаба по съвременните стандарти. Много обществени зарядни станции остават с бавен капацитет (22 kW или по-малко), които са неподходящи за пътувания на дълги разстояния и бързо зареждане, особено за нарастващия парк от тежкотоварни превозни средства. За да се подкрепят наистина климатичните цели на ЕС, фокусът трябва да се измести към мощни бързи зарядни устройства.
В отговор на това ЕС отпусна значителни средства, част от текущия си Механизъм за инфраструктура за алтернативни горива (AFIF), за директно справяне с тези проблеми. Последният кръг от финансиране, който включва над 600 милиона евро под формата на безвъзмездни средства, е насочен към инсталирането на хиляди нови бързи зарядни устройства.
Общо ще бъдат разположени над 3500 нови бързи зарядни. Те включват над 1000 станции с мощност 150 kW, над 2000 с мощност 350 kW и 586 станции с ултрависока мощност, способни на 1 мегават, предназначени за тежкотоварни превозни средства.
Финансирането изглежда е изрично предназначено да запълни тези пропуски, като се дава приоритет на проекти по Трансевропейската транспортна мрежа на ЕС (TEN-T). Чрез поставянето на ултрабързи зарядни устройства по магистрали, пристанища и големи транспортни центрове, ЕК се надява да подпомогне пътуванията с електрически превозни средства на дълги разстояния и да електрифицира товарните коридори.
Чрез насочване на този капитал към модернизиране на съществуващите коридори и изграждане на мрежи с висока мощност в недостатъчно обслужвани региони като Полша и Унгария, ЕС се стреми да създаде сплотена, надеждна и мощна екосистема за зареждане. Тази стратегическа инвестиция е от съществено значение за вдъхване на доверие у потребителите, ускоряване на навлизането на EV и най-накрая запълване на инфраструктурната празнина, която заплашва да провали амбициозните цели на Европа по Зелената сделка.
Дори и с това голямо финансово стимулиране, ЕС е изправен пред сериозни предизвикателства. Мащабът на амбицията е голям, но и цената е висока. Анализаторите смятат, че за да постигне дългосрочните цели, Европа ще се нуждае от стотици милиарди инвестиции до 2030 г., за да изгради мрежата си за бързо зареждане и да подобри остарялата мрежова инфраструктура.
Това повдига въпроси дали самото финансиране чрез безвъзмездни средства ще бъде достатъчно, особено след като възвръщаемостта на обществените зареждания остава трудна: много зарядни станции се борят с ниска степен на използване, което затруднява частните оператори да оправдаят големи инвестиции. Новият кръг от безвъзмездни средства на ЕС сигнализира за сериозни усилия за модернизиране и разширяване на инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства.