П реди две седмици се върнах от Неапол, след две седмици отивам пак в Италия. Не искам да живея там, а да ходя всеки месец, за да мога да се наслаждавам на красивия живот, загърбвайки новините за 11 500 лв. новогодишен куверт във Велинград.
За красотата на Италия мога да изпиша много, но ще се огранича, защото темата е неизчерпаема. Там животът е лек и вкусен, като дори храната им е красива. А заговорим ли за автомобили, Ботушът е родината на най-красивите четириколесни екземпляри.
Alfa Romeo Giulia
И тук дори не е нужно да споменавам марки и модели, които са по силите само на онези, способни да си позволят Нова година в меката на спа туризма в света. Но на тях въображението им стига само до нещо немско и якичка с надпис Philipp Plein под нея, защото, за да можеш да излезеш от калъпа, трябва да имаш онова усещане за живот и страст, което да насочи погледа ти към Alfa Romeo. Пак няма да е евтино, дори напротив, но ще е красиво и емоционално, като любовница на предната седалка до теб.
Защото, когато италианците нанасят първите щрихи от дизайна на нов автомобил, това е като любовна игра. Вероятно затварят очи, представят си красива жена и оставят страстта им да движи молива по хартията. Почти съм сигурен, че точно така е зачената тази Alfa, при това носеща женско име. За мен това е най-красивият седан от средния сегмент, много далеч от германските стереотипи и големи радиаторни решетки. Тук говорим за страст.
Днес производителите са концентрирали вниманието си основно в една дизайнерска област, най-често това е предницата. Вероятно техните дизайнери са чели „Мечо Пух” и изхождат от житейската му философия, затова и радиаторните решетки растат ли, растат, дисплеите в интериора също –стават все повече и все по-големи. Не такъв е случаят с Giulia, която е еднакво красива отпред, в профил и отзад.
Вятърът на промяната за Renault задуха с Austral (тест драйв)
Volkswagen T-Roc носи жезъла с достойнство (тест драйв)
Тази емблематична триъгълна решетка все още изглежда различно и впечатляващо, въпреки че при конкурентите й стават все по-големи и по-големи, линиите са плавни, а задната част е достойна за нещо много по-скъпо, с тънките светлини, които копират тези отпред.
Veloce получава няколко щрихи над стандартния модел. Долните въздухозаборници отпред са малко по-мускулести, има доста красив надпис „Veloce“ на предните калници, а отзад има нежен дифузьор и малък спойлер на багажника. Това не е екстремният стил на Quadrifoglio, но се усеща като достатъчна разлика спрямо стандартния автомобил, за да бъде забележим за всеки, който е запознат. Ако искате да бъдете „забелязани“, тогава спестявате за Quad, ако искате да сте бързи, без обикновеният човек на улицата да знае това, купувате Veloce.
Giulia, като всяка дама, предлага и много вътрешна красота. Кожата изобилства, но не мога да не отбележа, че качеството на материалите и сглобката отстъпва на германските конкуренти. И все пак, от естетична гледна точка, Giulia е по-привлекателна от конкурентите си. Причината е, че Жан-Филип Императо (шефът на Alfa Romeo) вярва, че автомобилите на марката винаги трябва да са фокусирани върху водача. Това значи, че моделите на марката ще имат възможно най-малко (и малки) екрани, а не 12-14-инчов „телевизор”. Преди години Императо заяви: „Аз не продавам iPad с автомобил около него, аз продавам Alfa Romeo.”
Вярвайте ми, уважавам го този човек дори само заради това изказване. Защото, когато червеният старт бутон е изнесен върху волана, това може да означава едно: машина, направена за водача. Имаме класически два големи аналогови уреди (с дигитален между тях), малък централен дисплей (8,8-инчов), класически контролери за климатика, контролни уреди и класически скоростен лост на тунела между седалки, всичко това обърнато към задкормилното устройство. А то седи в седалки с отлична странична упора, която е предпоставка за високи очаквания. В купето е малко по-шумно от при BMW или Mercedes, но без това да значи, че не мога да водя разговор с двете дами за задната седалка, докато се движим с магистрална скорост.
Но да не стават грешки, Giulia не е само красота и стил. Тук е скрит истински талант и реални, динамични причини да я предпочетете пред конкурентите. Щеше да прекрасно Giulia Veloce да разчита на V6, а не да се задоволява с 4-цилиндров двигател. Но в действителност той е един много добър мотор, постигайки максималния си въртящ момент от 400 Нм от 1750 об./мин. и държейки го чак до 5520 об./мин. Към това добавям и факта, че този 2,0-литров агрегат генерира цели 280 к.с. (в BMW 330i подобен генерира 245 к.с.). Минусът е само звукът му, особено на свободен ход, но това ще го преглътна.
При тегло от 1620 кг (с водача) - с 50 кг по-малко от прекия си немския конкурент – автомобилът е много прецизен на пътя. Ускорението до 100 км/ч отнема 5,2 секунди, нищо невиждано, но все пак 0,5 сек по-бързо от BMW 330i xDrive, ако трябва да се правят сравнения. Управлението е наистина бързо, предницата променя посоката си рязко, но всичко се усеща доста естествено.
Dacia Duster е газово зависим, но това е чудесна новина (тест драйв)
Ariya е най-доброто произведение на Nissan (тест драйв)
Всъщност предницата завива и захапва толкова безупречно, че в завой е лесно да започнете с подаването на газ много рано. Veloce е много добре конфигурирана, за да не пресолите манджата без време, т.е. да загубите контрола без предизвестие.
Това е автомобил, който може да карате всеки ден, а през уикенда да ускорите малко пулса си, когато решите да избягате от София. Именно отличният баланс между стабилност и директно управление от една страна, и способността да абсорбира неравностите на пътя от друга, без това да предизвика остри болки в бъбреците, е най-доброто постижение на инженерите.
Усещането зад волана е страхотно, класически прибори, без „телевизори”. Воланът и седалката са страхотни. Но мястото отзад си е проблем. Багажникът на пръв поглед е достатъчен, но при четирима човека с по един куфар/сак, ситуацията се превръща в изпитание. Но ако пътуването ще е предимно с едно дългокрако нежно създание до вас, тогава да не се вглеждаме в тези подробности.
BMW M8 Compеtition: 4 димящи дула (тест драйв)
Многото лица на Kia (де)Niro (тест драйв)
Защото има далеч по-важни неща. Например страхотното шаси на Giulia, с много бърза кормилна рейка. За мен забавлението на пътя винаги идва с голямата доза сцепление, тъй като позволява динамично шофиране, без да си на ръба. Разбира се, винаги има моменти, когато условията го позволяват, за да оставиш дупето на Veloce да потанцува нагоре в оборотния диапазон, преди системите да се намесят.
Но радостта от Veloce е, че въпреки свободата за забавление, тя е сравнително спокойна натура. Връщам въртящия се регулатор на „N“ и всичко се успокоява. Veloce се движи тихо, спокойно и с малко суетене. Нейната 8-степенна автоматична скоростна кутия е толкова плавна, че се усеща почти като едностепенна трансмисия на електромобил. Разходът на гориво бе под 10 л/100 км, макар през по-голямата част от времето да карам в динамичен режим.
„О, Ромео, Ромео, защо си Ромео?”
Това е може би е най-известната реплика в литературната история и може да бъде и най-символичният, романтичен и същевременно агонизиращ момент в историята на театъра. Всеки знае сцената, в която Жулиета се навежда над балкона си и пита защо Ромео трябва да е Монтеки.
Трагедията на Шекспир е сред най-известните му пиеси. Реномето на Alfa Romeo по отношение посещенията в сервиз също е пословично, но красивата жена (като красивата Alfa) си иска поддръжка.
Технически характеристики
Alfa Romeo Giulia Veloce
Размери
Дължина, мм: 4650
Широчина, мм (с огледала): 2024
Височина, мм: 1438
Междуосие, мм: 2820
Тегло, кг (с водача): 1620
Двигател
Вид: 4-цилиндров, турбо
Работен обем, куб. см: 1995
Макс. мощност, к.с. при об./мин: 280 при 5250
Макс. въртящ момент, Нм при об./мин: 400 при 2250
Динамика
Макс. скорост, км/ч: 240
Ускорение 0-100 км/ч, сек: 5,2
Среден разход, л/100 км: 7,7 – 8,8
Вредни емисии СО2, г/км: 175 - 183
Бацова цена на модификацията, лв. с ДДС: 115 470