А ко има нещо положително от случващите се събития през последните години в автомобилната индустрия и света като цяло, то това е, че Европа явно си е научила уроците, макар и по трудния начин.
Войната в Украйна показа, че не трябва да концентрираш доставките на един основен продукт на едно място, колкото и евтино да ти е. Зависимостта от Китай за преработен литий също ще се бори, а кризата с полупроводниците кара ЕС да заложи сериозни средства, за да не се повтори подобно събитие, поне не и на континента.
Европейският съюз е постигнал споразумение за отделяне на 43 млрд. евро, които да бъдат вложени в изграждането на производствени мощности за чипове. Така ще се намали зависимостта от една страна, но по-важното е, че ще се спомогне за плановете континентът да се превърне във високотехнологичен хъб, който дълго време изнасяше това производство в страните с евтина работна ръка, но това днес не е добра идея.
Един от най-големите въпроси, предизвикващ полемика по върховете на страните-членки на ЕС, е изразходването на европейските фондове. В сряда членовете на ЕС се съгласиха да преразпределят 400 млн. евро от изследователски фондове за чипове, след като страни с малки индустрии за производство на полупроводници изразиха опасения, че тези пари ще бъдат от полза само за големи страни като Германия, които имат по-голямо производство.
Очаква се министрите от ЕС да подпишат сделката от сряда на среща следващия месец.
Европейският парламент трябва да одобри своя план, преди трите институции да договорят финалното споразумение.
Крайната цел на операцията е ЕС да се превърна в производител на 20% от световния обем полупроводници до 2030 г.
По-рано тази година Европейската комисия обяви т. нар. EU Chips Act, за който а предвидени около 43 млрд. евро.
Макар че този план няма да бъде финализиран до догодина, редица компании вече обявиха решението си да започнат строеж на заводи за полупроводници, включително Intel, GlobalFoundries, STMicroelectronics и Infineon Technologies.