П роизводителите на автомобили все повече разчитат на софтуер, за да захранват всичко в колите си - от инфотейнмънт до критични системи за безопасност. Макар че това води до усъвършенствани функции, то също така въвежда неизбежността на софтуерните проблеми.
За разлика от грешка в смартфона, която е по-скоро досадна, софтуерен бъг в автомобила може да има опасни последици. За да смекчи този риск, автомобилната индустрия е възприела многопластов подход за гарантиране на безопасност и надеждност, съобщава MotorTrend.
Сложността на софтуера на съвременните автомобили е огромна. Един висок клас автомобил може да има над 100 милиона реда код, много повече от изтребител.
Тази сложност прави практически невъзможно премахването на всички грешки. Един прост бъг може да засегне всичко - от климатичната система до ABS. Освен това, нарастващото използване на актуализации по въздух (OTA), макар и удобно, въвежда нов вектор на риск за уязвимости в сигурността. В резултат на това компаниите са изместили фокуса си от просто изграждане на механични системи към превръщането си в самостоятелни софтуерни компании.
Някои изтегляния на автомобили, свързани със софтуер, вече са факт. Според ARS Technica, софтуерните поправки вече съставляват над 20% от изтеглянията от пазара на автомобили в САЩ – статистика, която подчертава колко често срещани са тези проблеми.
Макар и често по-малко сериозни от хардуерните проблеми, тези софтуерни недостатъци могат да повлияят на системите за безопасност: неправилно отчитане на камерите, повреди на адаптивния круиз контрол или дори неволно деактивиране на функциите за подпомагане на водача при по-ниски скорости. Нещо повече, тъй като софтуерът често е скрит зад елегантни интерфейси, шофьорите може да не забележат дефект, докато той не доведе до по-сериозни последици. Залогът е по-висок, отколкото при проблеми с телефона ви.
Mercedes-Benz е един от автомобилните производители, който се изправя пред компромисите със сложността на софтуера. Техните ръководители, включително техническият директор Маркус Шефер и главният софтуерен директор Магнус Йостберг, казват, че целта е „нула дефекти“, въпреки че признават, че е амбициозна.
Според тях по-важно е колко бързо разпознават проблемите, как комуникират с клиентите и предоставят решения. Бързите актуализации на софтуера по въздух (OTA) са от основно значение за тази стратегия. Ако нещо се обърка, Mercedes иска да го обяви бързо и да изпрати корекция.
Тяхната стратегия е съсредоточена върху разработването на собствената им операционна система MB.OS, която представлява архитектура „чип-към-облак“. Тази вътрешна разработка им дава пълен контрол върху всеки аспект на софтуера, от информационно-развлекателната система до функциите за автоматизирано шофиране. Притежавайки пълния технологичен пакет, Mercedes може да гарантира, че всички компоненти са безпроблемно интегрирани и отговарят на най-високите стандарти за безопасност.
Ключова част от тяхната стратегия е изграждането на система, която гарантира, че повреда в един компонент не води до катастрофална повреда на цялото превозно средство. Например, партньорството им с NVIDIA по платформата DRIVE се фокусира върху изграждането на „мозък за шофиране“ с пълен фокус върху безопасността. Те също така използват усъвършенствани сензорни пакети, включително LiDAR от партньори като Luminar, за да осигурят цялостно и защитено възприятие на обкръжението на превозното средство.
Всичко това ще е от значение и за автономията. Бъдещите коли на Mercedes ще поддържат Ниво 2++, а вече се тества активно и Ниво 3. Това ще изисква допълнителни системи за защита, като компанията е наясно, че подобно оскъпяване на колите няма да се хареса на клиентите, особено на по-масовите ѝ модели.
Затова те няма да се предлагат в тези коли. Йостберг дори задава въпрос дали има смисъл от Ниво 3, при положение, че Ниво 2++ ще предлага всичко нужно на шофьорите от гледна точка на асистенция при шофиране, без да се изземва контролът напълно.
Тъй като все повече автомобилни функции навлизат в софтуерната област, известно ниво на бъгове е неизбежно. Потребителите могат да толерират малки проблеми – забавящи екрани, странности в потребителския интерфейс, ако компаниите са прозрачни, предоставят навременни актуализации и гарантират, че критичните системи за безопасност са стабилни.