З апочваме с някои обяснения по темата за посоката на движение: по-удобно е за десничари с товар на раменете да ходят отдясно; ако седите на кон или в карета, тогава е по-лесно да контролирате животното с дясната си ръка; джентълменът трябва да е готов да отговори на предстояща атака и е по-удобно да извади меч с дясната си ръка.
Може да сте чели, че исторически шофирането отляво се счита за „правилно“ - както в Англия. Въпреки това, няма много доказателства за тази теория и тя не е особено убедителна: във Великобритания е открита древна кариера, където дясната страна на пътя (по който са транспортирани натоварени колички) е по-разбита от лявата. Освен това една от римските монети изобразява двама воини, движещи се от дясната страна на пътя.
Но логиката и реалността са различни понятия. Дясната посоката на движение следва факта, че по-голямата част от хората са десничари. Още в древността пешеходците се движели отдясно, за да пазят ръчния си товар, който носели на дясното си рамо. Кочияшите карали отдясно, защото било по-удобно да дърпат юздите с по-силната си дясна ръка. Пехотата и конниците, сред които преобладавали десничарите, се разминавали отляво – в лявата ръка държали щита, а в дясната меча.
Какво показва морският опит? Когато корабите се приближават един към друг, те трябва да се разминават от лявата си страна (тоест движението е отдясно). Смята се, че именно това морско правило за разминаване на корабите е пренесено и на сушата във Великобритания, тъй като тя е островна държава и всичките й връзки в историята са ставали по море.
Руската императрица Елисавета е първият монарх, задължил кочияшите да се движат отдясно на пътя. В Англия е публикуван законопроект през 1756 г., изискващ движението отляво за преминаване през Лондонския мост. Във Франция е приета обратната схема през 1789 г., като се смята, че именно от нея тръгва разпространението на този модел на движение.
Наполеон Бонапарт – един от най-известните левичари в историята - щурмувал по десния фланг, което му осигурявало ефект на изненада над противниците. Наполеон въвежда системата за движение вдясно в държавите, покорени от армията му.
Япония също е интересен пример с лявата посока на движение, макар страната да не е била част от Британската империя. В периода между 1603-1867 страната се управлява от самураите. Тъй като те държали катана в дясната ръка, трябвало да се разминават отляво. Постепенно се налага схващането, че движението вляво е по-логично и то станало норма за всички. С индустриализирането си, Япония увеличава и транспортните си връзки, поради което през 1924 г. лявата посока на движение става задължителна.
В момента 72% от всички пътища по света са с дясна посока на движение, като по тях се движат 66% от населението. Съответно 28% от пътищата и 34% от населението се движат отляво, а най-големите държави с такъв модел са Индия, Индонезия, Пакистан, Бангладеш и Япония. В същото време „грешният“ модел на движение от наша гледна точка може да се намери на всички континенти без изключение. И дори в Северна Америка (например Ямайка и Барбадос).
И това не бива да ни изненадва. До не толкова отдавна влиянието на Великобритания се разпростираше по целия свят. След Втората световна война повечето от бившите британски колонии решават да не променят нищо в пътната система. Въпреки това, някои страни все пак преминават към „дясната вяра“. Едни го правят в знак на протест, други за удобство - когато си заобиколен от държави с дясно движение, логично е и ти да приемеш същата схема. Но има и случаи на обратен преход - Мозамбик (който е португалска колония и е с дясно движение) преминава към английската схема поради факта, че е заобиколен от страни с ляво движение.
Най-интересен е случаят с Швеция. На 3 септември 1967 г. настъпва денят H (от Hogertrafik). В 4:50 сутринта целият трафик в страната спира, след това колите потеглят в обратната на досегашната посока на движение в 5:00 (в Стокхолм и Малмьо движението е затворено на 2 септември в 15:00 за целия ден - това е необходимо за повторно окачване на знаците и повторно маркиране).