П ървите самоходни парни машини, дву-, три- и четириколесни, започват да се появяват по пътищата на Европа и САЩ в началото на 19 век. Не отне много време, за да започнат хората да смятат тези возила за опасни за другите участници в движението. Шумът от работата на парните двигатели често плаши конете - основната теглителна сила през онези години. Този факт е причина за доста инциденти, някои от които завършили трагично.
Британците са много напред в развитието си по това време. Още през 1865 г. (историята не казва точната дата) британският парламент издава Закона за червения флаг, който ограничава скоростта на самоходните превозни средства до 6 км/ч в предградията и 3 км/ч в градовете. Как са ги засичали е друг въпрос.
Opel
Opel Patent-Motorwagen System Lutzmann и Хенрих Опел (дясно) през 1899 г.
Целта на законодателите от миналото е била не само да предупредят другите за приближаването на самоходно превозно средство, но и да се уверят, че моторизираните вагони не могат да се движат по-бързо от пешеходеца отпред. Законът съществува доста дълго време, до началото на 20-ти век, но, за съжаление, и той не може напълно да предотврати смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия.
С течение на времето законът е модифициран, за да отговаря на реалностите. Носенето на червен флаг и фенер е отменено, тъй като ограничението на скоростта е повишено на места до стойности, които са непосилни за човешката походка. В замяна обаче законът изисква стриктно спиране на самоходното превозно средство при всяко появяване на кон на пътя. Така че средната скорост на движение по пълните с каруци и впрягове пътища не се променя много.
Други проблеми
Скоро обаче проблемът с плашещите се коне започва да минава на заден план. Това се случва, когато конете свикват с конкуренцията по пътя. Тогава броят на самоходните возила набъбва и се налага необходимостта да се регулира потокът им.
Още през 1868 г. в Лондон са монтирани първите светофари с газови лампи, които се управляват ръчно. Увеличена е и максималната разрешена от закона скорост. Така през 1896 г. във Великобритания извън града тя става 23 км/ч. Пак казваме, не е ясно как се измерва тя, но нищо.
И все пак, първото ограничение на скоростта в историята е първият закон за ограничение на скоростта, издаден в щата Кънектикът (САЩ) на 21 май 1901 г.
В съответствие с него превозните средства, оборудвани с двигатели, имат право да се движат в града със скорост не повече от 12 мили в час (около 19 км/ч), а по селските пътища със скорост не повече от 15 мили на час (24 км/ч).
Ford
Заводът на Ford в Хайленд Парк, Детройт
Любопитно е, че Робърт Уудръф, авторът на законопроекта, който го внася в Общото събрание на щата, също включва темата за конете. В последната си версия законът задължава шофьорите да намалят скоростта, когато се приближават или минават покрай каруци, а при необходимост и да спрат напълно, за да не плашат животните.
Между другото, има писмени доказателства, че още през 1652 г. колонията Ню Амстердам (сега Ню Йорк) издава указ, според който „нито една каруца или шейна не трябва да се кара в галоп“ с риск от налагане на глоба, започваща от две фламандски лири (което е около $150 днес).
Нови времена
Следвайки знаковия закон на Кънектикът, Ню Йорк въвежда първия в света Кодекс за движение. Това се случва през 1903 г. Въвеждането на нови ограничения на скоростта и други правила за движение обаче е бавен и неравномерен процес, обусловен от традиционната американска автономия на всеки щат. През 1930 г. дузина щати все още нямат ограничения на скоростта, а 28 щата дори не изискват шофьорска книжка за шофиране на кола. Едва през януари 1974 г., тъй като покачващите се цени на горивата спомагат за намаляване на ограниченията на скоростта в някои щати, президентът Ричард Никсън подписва закон за националното ограничение на скоростта от 55 мили/ч (88 км/ч), което води до спад в процента на смъртните случаи по магистралите в страната.
Curved Dash Oldsmobile
Подобен път - първо чрез постепенно увеличаване на ограничението на скоростта, а след това ограничаването й в повече или по-малко безопасни граници - е следван и в други страни, където моторизацията е активно насърчавана. Например в Германия до 1934 г. има различни (доста ниски) ограничения, които след това са премахнати за пътища извън населени места (включително аутобани) и увеличени до 60 км/ч за градските пътища.
Глоби
Първата глоба за превишена скорост датира от 28 януари 1896 г. Тя е за британеца Уолтър Арнолд. Скоростта, с която е карал безразсъдният шофьор, е била невъобразима – 13 километра в час! Измерена как – никой пак не казва. Интересното е, че полицаят е преследвал нарушителя с велосипед.
Първата глоба за превишена скорост в САЩ е издадена три години по-късно. Добре известна е история за нюйоркския таксиметров шофьор Джейкъб Герман, който е арестуван през 1899 г. и глобен за шофиране на електрическото си такси (в онези години електрическите превозни средства в САЩ са повече от колите с ДВГ). Нарушителят се е движил с 12 мили/ч (близо 20 км/ч). Историята мълчи въз основа на какъв закон е наказан провинилият се таксиметров шофьор.