Д оскоро в надпреварата за все повече продажби на електромобили, водещите фактори бяха едни. Но променените политико-икономически условия през последната година поставиха суровините на първо място за успех на пазара.
От Electrek разговарят с Джон ДеМайо, президент на Graphene Division на Graphex Group и изпълнителен директор на Technologies. Темата е графитът, основен материал за анода в литиево-йонната батерия. Той разказва доста интересни факти.
Един от тях е, че на графита се пада около 28% от теглото на литиево-йонната батерия.
Джон ДеМайо изтъква един много притеснителен факт:
Около 70-80% от естествения графит, използван в батериите за EV, се добиват в Китай, като почти целият процес на обработка на графита се извършва в Китай/Азия.”
Този факт сам по себе си е изключително притеснителен за производителите, тъй като никой не би искал да бъде зависим за доставките от трета страна. Затова Graphex гледа към родия пазар в САЩ, тъй като е в бизнеса с графит от 2013 г., но основно в Китай.
Анализатори очакват, че през следващите три години в САЩ капацитетът за производство на литиево-йонни батерии за електромобили ще е над 200 GWh. Ако предположим, че всеки автомобил ще се задвижва от батерия с капацитет 60 kWh, то това значи достатъчно капацитет за производство на 3,3 млн. автомобила годишно. Това значи, че индустрията ще консумира около 172 000 тона годишно графит, включително естествен и синтетичен, за производството на анодите за литиево-йонните батерии.”
Ключът американската индустрия да не стане зависима от Китай, е възможно по-голяма част от веригата на доставки да е американска.
ДеМайо посочва, че в САЩ залежи на графит има в Алабама. Следващите най-близки (географски) са в Канада, Бразилия, Мозамбик, Танзания, Мадагаскар и други потенциални локации в Африка.
ДеМайо казва, че цената на графита е „приблизително 20% по-висока спрямо миналата година.” Да, това е ръст, но той е много, много по-малък от ръста в цената на другите основни суровини в литиево-йонните батерии. Три са причините за това.
В момента няма проблем с количествата графит, но такива може да се случат след 2025 г., ако новите локации за добив не влязат скоро в експлоатация. Иначе в Мозамбик има потенциал за добив на до 300 000 тона годишно. Minmetals планира да увеличи капацитета на в Хъйлундзян до 600 000 тона годишно.