Т ази събота ще бъде отбелязана 100-годишнината на 24-часовия маратон в северозападната част на Франция. За това време са проведени 90 състезания на Circuit de la Sarthe (91-то ще стартира на 10 юни 2023), като единствените прекъсвания са заради работническа стачка през 1936 г. и в периода 1940-1948 г.
Всяко издание на маратона за издръжливост е вълнуващ по свой собствен начин, но най-лудото, най-плануващото състезание се провежда през лятото на 1965 г. Историята му включва неуспешен опит за саботаж, призрачен пилот, реактивна кола и епична победа на аутсайдер.
На старт застават 51 автомобила, 42 от които са заводски подкрепяни отбори.
Всички очакват да видят битка между Ford и Ferrari
„Синият овал” стартира програмата си GT40 през 1964 г. с идеята да бие Ferrari в собствената му игра. Историята стана широко достояние благодарение на Холивуд и лентата Ford vs Ferrari. Същата година Ford пуска три автомобила, но никой не стига до финала. През 1965 г. американците са заявили шест коли, три от които (два GT40X и GT40 Spyder) са оборудвани със 7,0-литров V8 двигател.
Ferrari залага на два чисто нови прототипа 330 P2 Spyder, зад които е армия от 365 P2 Spyder, 275 P2, 275 GTB, Dino 166 P и пет 250 LM.
Механици сглобяват Ford GT40, подготвяйки го за старт през 1965 г.
Ford разочарова отново
Ford марширува към безпроблемна победа. Кен Майлс с GT40X води комфортно пред Ferrari P2 на Скарфиоти, Боние и Паркс. Но ситуацията придобива кошмарен обрат много бързо.
GT40 Spyder на Ford France се оттегля след два часа заради счупена скоростна кутия. Час по-късно идва драмата за Фил Хил с неговия GT40X, той трябва да прекара 40 минути в бокса заради проблем със съединителя. Час по-късно идва краят на състезанието за лидерите в този момент - GT40X, пилотиран от Кен Майлс и Брус Макларън. Автомобилът влиза в бокса заради проблем със скоростната кутия и не излиза отново на пистата.
Седем часа след старта, всичките шест автомобила GT40 са извън надпреварата. Няколкото Daytona Coupe с двигатели Ford продължават, но те не могат да се мерят с прототипите на Farrari. И за да е тотално унижението, четири от тези пет Daytona отпадат.
Снимката е илюстративна: Ferrari 250 LM от 1964 г. по време на Фестивала на скоростта в Гудууд, 2017 г.
Ferrari печели и губи едновременно
Отпадат само три от заявените 12 автомобила Ferrari. Но интересното е, че двата прототипа Р2 прекарват прекалено дълго време в бокса заради счупени спирачни дискове, които повреждат окачването.
По-бавните 250 LM се оказват изненадващо надеждни. След първите 12 часа, на първа и втора позиция са два 250 LM, следвани от единственото 275 GTB.
Ferrari губи двата си прототипа Р2 и два 250, но останалите три LM и 275 GTB продължават до финала, носейки на италианската марка най-неочакваната победа 1-2-3. Това е последният триумф на Ferrari в Льо Ман.
Победа на аутсайдер с епични пропорции
Състезанието през 1965 г. завършват 14 от стартиралите 51 коли. Победителите с Ferrari 250 LM са Мастен „Kansas City Flash' Грегъри и Йохен Ринд от North American Racing Team (NART), за пръв път от 7 години състезанието се печели от частен отбор, а не заводски.
Второто Ferrari 250 LM, пилотирано от Пиер Дюма и Густав „Taf” Госелин са частници. Третото място за 275 GTB, пилотирано от белгийците Уили Майрес и Жан „Beurlys” Блатон са от екипа Ecurie Francorchamps, отново без заводска подкрепа.
От Ford vs. Ferrari до Dunlop vs. Goodyear
Победителите от екипа NART печелят въпреки жестокия отпор на Енцо Ферари.
Историята разказва следната случка. Лидери във финалната част е френският екип с 250 LM, а колата на NART буквално лети, решена да навакса изоставането си от 2 обиколки. Представител на Dunlop е изпратен от „Ил Комендаторе” в бокса на NART. Той казва на тим шефа (трикратен победител в състезанието) Луиджи Чинети да каже на пилотите си да намалят, в противен случай ги очакват страшни последици. Причината е, че Ferrari има договор с доставчика на гуми Dunlop (които са „обули” водещата кола), докато NART разчита на Goodyear.
Чинети игнорира Енцо Ферари и казва на пилотите си да подкарат още по-бързо. В този момент лидерите пукат гума на правата „Мулсан”, при което повреждат задната част на автомобила. Колата се връща в пита, но остава много дълго заради въпросните повреди. Така победата отива при 250 LM на екипа NART с пет обиколки преднина.
Легендата за призрачния пилот
Друга интересна и мистериозна история от тази година е свързана с т. нар. призрачен пилот, пилотирал колата на победителите от екипа NART.
Легендата разказва, че в някакъв момент от нощната част на надпреварата, Мастен Грегори влиза в пита в края на своя стинт, но вторият пилот, Жан Блатон не е в бокса. Тогава пилотът Ед Хугус, който в този момент е част от екипа на NART, слага каската на Блатон и сяда зад волана, пилотирайки няколко часа през нощта.
Макар тази случка да е отхвърлена от няколко историка, репортери, дори сина на Ченети, Чоко, както и самият Хугус нито потвърждават, нито отхвърлят слуховете.
Rover-BRM се подготвя за първия си старт в Льо Ман през 1963 г.
Задвижваната от газово-турбинен двигател кола завършва състезанието
Наречен Rover-BRM, прототипът дебютира като неофициална, експериментална заявка за състезанието през 1963 г. Автомобилът финишира и печели 250 000 франка от организатора ACO. Толкова е премията за всяка кола, която успее да измине минимум 3600 км в 24-часовото състезание с газово-турбинна кола.
Rover-BRM се завръща през 1964 г. като официален участник в състезанието, но не финишира.
Третото и финално участие на колата е през 1965 г. тя се пилотира от легендите Греъм Хил и Джеки Стюърт. Двамата правят страхотен старт и се борят с армията от Ford-ове и Ferrari-та в Топ 10. Проблеми с прегряването карат инженерите да намалят мощността. Но двете легенди на Ф1 завъртат 284 обиколки и финишират на 10 позиция.