Р оден от копнежа на Форд да прекъсне доминацията на Ferrari (но най-вече да натрие носа на Енцо в собствената му игра) в Льо Ман, GT40 печели четири поредни пътя прословутата надпревара за издръжливост между 1966 и 1969 г.
Разработен от Ford Advanced Vehicles, Карол Шелби и John Wyer Automotive Engineering, програмата GT40 разработва няколко поколение на състезателната машина. Емблема на тази програма е Mk II, който окупира първите три позиции при първия триумф в „24 часа на Льо Ман” през 1966 г. Mk I е оригиналният GT40, т. нар. J-car с дълга опашка е прототип, подчинен на аеродинамиката. Има и открита версия, наречена X-1, предназначена за сериите Сan-Am.
Petersen Automotive Museum
Но нас ни интересува Mk III, предназначен само за пътя. Макар на практика да е подобен на Mk I и Mk II на пръв поглед, Mk III е претърпял няколко промени, за да може да се шофира по обществената пътна мрежа. Автомобилът е с четири фара, малко по-дълга задна част за багажник и по-меко окачване. Има малки брони отпред и отзад, хромирани лайстни около прозорците и голям надпис "Ford" отпред.
Скоростния лост е преместен по средата, монтирана е климатична система, пепелник, седалките са тапицирани в кожа. Не че така става много по-комфортно от типичен състезателен автомобил, но поне дава възможност на Ford да го продава на обикновените клиенти.
Petersen Automotive Museum
Ford оборудва автомобила с 4,7-литров V8 двигател, но с намалена мощност. Докато Mk I и Mk II въртят обиколки на пистата с над 400 к.с. (вторият е близо с 500 „коня”), Mk III е с мощност малко над 300 к.с. (306). Така американецът остава по-назад спрямо Lamborghini Miura (P400 е с 345 к.с.), но аеродинамиката и съотношението мощност-тегло правят GT40 истинска улична багачка.
Ford GT40 Mk III ускорява от 0 до 96 км/ч за 5,3 секунди, д почти 2 секунди по-бързо от Miura със своя центрабно разположен двигател. Максималната скорост на Mk III е 266 км/ч.
Макар и супер атрактивен като визия, механика и динамика, уличната версия на GT40 не привлича клиентите. По онова време Mk III е изключително скъп. Рекламиран на цена от $18 500, той струва около $2000 повече от състезателния автомобил (това прави $173 000 към днешна дата). Говори се, че всяка произведена бройка от модела е струвала на компанията $70 000, днес това се равнява на над $650 000. Не е изненада, че Ford успява да продаде само 7 бройки от модела: четири с ляв волан, три с десен.
Към днешна дата всички те са в частни колекции, но много рядко се предлагат на търг. Екземплярът на снимките е закупен за $324 500 през 2003 г.
Притежаван първоначално от известния австрийски колекционер Херберт фон Караян, този Mk III се радва на пенсионирането си в музея Petersen Automotive Museum. Той е последният автомобил от YouTube серията на музея „Deep Dives”.