М оже и да е Коледа, но скандалите не спират, а един от последните е свързан с Катар, но не със Световното. Говорим за вероятността чужди интереси да са повлияли по някакъв начин решението на Европейския съюз да забрани продажбата на коли с ДВГ през 2035 г.
А повдигнатите въпроси в тази посока отвориха Кутията на Пандора. След т. нар. „Катаргейт”, президентът на Confindustria (General Confederation of Italian Industry), Карло Бономи, постави следния въпрос: дали решенията по спорния план Fit for 55 за намаляване на вредните емисии с 55% преди 2030 г. и забрана за продажба на нови автомобили с ДВГ от 1 януари 2035 г. не са били повлияни от сили извън Европа.
Разбирам, че въз основа на един-единствен епизод институциите на ЕС не трябва да бъдат поставяни под въпрос, но искам да се уверя, че когато се правят избори на индустриална политика в Европа, има пълно прозрачност при вземане на тези решения”, коментира Карло Бономи.
Това е много силен и притеснителен, но в същото време и логичен въпрос. А решението за забрана продажбата на конвенционални автомобили е крайно, което води след себе си сериозни социални и икономически последици.
Но наистина ли има сили извън Европа, които биха могли да се намесят и да повлияят върху решенията на ЕС?
Първият логичен отговор е Китай. Те са тези, които правят всичко възможно за проникване на европейския пазар. В годините на ДВГ не успяха да направят нищо съществено. Двигателят с вътрешно горене е многокомпонентен агрегат, а китайците никога не успяха да направят нещо достатъчно ефикасно и добро за европейците.
Но нещата се промениха драстично само за няколко години. Електромоторът е много по-опростен, а китайците станаха силно конкурентни със своите силно развити електрически автомобили. По-притеснителен е фактът, че Китай държи монопола върху обработката на литий. Това накара някои европейски производители да произвеждат електромобили в Китай за европейския пазар.
Има ли и други интереси, поставени на карта с плана Fit for 55?
Ола Калениус, големият човек в Mercedes-Benz, коментира преди време, че в един електромобил има само 200 компонента, докато в един конвенционален автомобил те са 1200. Преходът към електрическа мобилност ще доведе до загуба на работни места, но ще донесе много по-големи печалби за компаниите в един момент.
Държавите със силно развити автомобилни индустрии, сред които Германия, Франция и Италия, както и държавите с много заводи на териториите си, например Полша, Чехия или Словакия, ще бъдат сериозно засегнати от загубата на десетки хиляди работни места.
Редица шефове на компании се съмняват в Fit for 55, а шефът на Mazda, Акира Марумото, изрази мнение, че няма логика да продаваш все повече и повече електромобили в страна, в която токът се добива от въглища и нефт. Марумото добавя, че автомобилната индустрия не може сама да постигне целта за постигане на въглеродна неутралност.
Наскоро Акио Тойода коментира, че е сред „мълчаливото мнозинство“ от мениджъри и експерти в автомобилната индустрия, които се съмняват дали е-колите са единственият път напред.
Оливер Ципсе, Изпълнителен директор на BMW AG, вярва, че когато се пресмятат вредните емисии на един автомобил, под внимание трябва да се вземе целия жизнен цикъл на този автомобил, включително и замърсяването, което се извършва при производството им, дори по веригата на доставки на части. Разбира се той визира суровините за батерията.
Притеснителен е и фактът, че ЕС не предвиждат никаква друга алтернатива на електромобила. Porsche работи по синтетични горива от няколко години, твърдейки, че те имат потенциала да са толкова екологично чисти, колкото са и електромобилите. Но това не впечатлява органите в ЕС.
Европа трябва да наваксва и съществено с инфраструктурата, тъй като по данни на АСЕА в ЕС в момента има малко над 300 000 зарядни станции. До 2025 г. ще са нужни 1,5 млн., до 2030 г. – 3 млн.
Затова повдигнатият от Карло Бономи въпрос изглежда логичен. Fit for 55 може да създаде сериозна турбуленция в ЕС, последствията от които е трудно да се изчислят. В същото време политиката за опазване на околната среда а другите континенти далеч не е толкова едностранчива, което прави усилията на Европа безсмислени.
Логично се поставят въпросите и за нуждата от все повече зелена енергия, както и за по-екологичния начин за добив на суровините за батериите, за да има смисъл от плана Fit for 55.