Р усия връща в играта “Москвич” и той ще се произвежда там, където доскоро се правеха коли на групата Renault Nissan. Сиреч, на мястото, от което излизаше някога. Това е сред новините на годината не само в автомобилния бранш, особено от гледна точка на България.
Защото “Москвич” е част не само от историята на българската мобилност, а въобще от българската култура и бит.
“Ах, защо ли те купих?!” Така някога "разшифровахме" абревиатурата АЗЛК - предприятието, което стоеше зад легендарния “московец” (или “московчанин” както се превежда от руски). Вицовете са безброй. Като онзи за Чапай и Петка, които гледали отстрани как в завода опитвали да правят Audi вместо “Москвич” и свършили всичко необходимо за тази цел, но накрая пак излизал “Москвич”.
Беше част от ежеднението ни събота и неделя да лежиш под него пред блока. Да дойдат съседи, да дават акъл и споделят опит, да донесат бира (или нещо “по-твърдо”) и мезе и… нататък е ясно. Ами споровете между притежателите на “Москвич” и “Лада” (“Жигула”)? То беше все едно “Левски” - ЦСКА. Собственикът на “руския столичанин” може и да го кълнеше, но дойдеше ли време да защити честта му, не се спираше пред нищо.
Не ми говори за твоята “Лада”. Лека задница, гние… Сложи ли трупче вътре да е по-стабилна? Москвичът не мърда! Като танк е.”
Факт е, че българинът слагаше каквото му попадне в своя “М танк”. Може би няма нещо от тогавашните железарии, което да не е пробвано. Но също така механиците (или любителите) откриваха много любопитни части, поставени от някой Володя, Федя или Сергей в заводите на АЗЛК.
Ами ходенето до морето с Москвича? Класика, увековечена в няколко велики филма. Добър или лош, неразрушимият М беше личен. Защото и тук - като на други места по света, особено мъжете, гледаме на колите много лично. Те са част от нас.
Преди новините около Новината, нека накратко надникнем в историята на една от гордостите на съветското автомобилостроене.
Началото е поставено още през 1929 г. в Московския автомобилен завод. За няколко години са произведени 24 хиляди броя. Легендарен е компактният КИМ 10-50 и неговата версия 10-51, заимствани от Ford Prefect. В началото на 40-те част от предприятието практически е преместено в Урал, където бълва военни машини. А КИМ означава Комунистически младежки интернационал.
Покрай спечелената Втора световна война, като част от репарациите СССР получава ноухау от Opel и в Москва започва да се прави аналог на Kadett - под името Москвич 400.
Това стартира през 1946 г. и трае само няколко години. В средата на 50-те в Московския завод за малолитражни (разбирай компактни, малки) автомобили сменят курса - ще си правят собствени коли. Така се започва от 402-407, 410, а след това по-авангардните за времето и географските ширини 408, 412… Легендата 2140.
М-407 е първият съветски автомобил, който започва да се изнася на Запад. Половината от продукцията отива за Източния блок, но бройки достигат също така до Западна Европа, че и до Скандинавия. Генерално - 55 процента от произведеното е експорт.
През 1969 г. името на завода е сменено на Автомобилен завод “Ленински комсомол” (АЗЛК).
Стигаме до 1986 г. и появата на 2141 Алеко, който по онова време беше определян като “революционен” (или пропагандата гласеше това). А всъщност доста “вдъхновен” от много популярния през 70-те международен проект Simca 1307. Да, СССР пропагандираше колко западнал е западният свят, но не се свенеше да го копира. Без да си признава, разбира се.
Двигателите му бяха 1,5 и 1,6 л. Заговори се за 1,8 л бензин и дизел, но така и не се стигна до тях. Алеко беше с предно предаване, “Макферсон” отпред, торсионна греда отзад, със зъбна рейка и пиньон на уравлението, средства за пасивна и активна безопасност, невиждани дотогава в съветска кола…
В началото на 90-те АЗЛК фалира. Закупен е от компанията ОАО Москвич, която също банкрутира през 2002 г. - докато колите буквално са на поточните линии, но с много липси по тях. Заради дългове към доставчици.
Така се стига до влизането на Renault в началото на века. Вече ОАО Автофрамос е съвместно дружество между московската община (правителство) и Режията в съотношение 38:62. Постепенно френският гигант изкупува дела на своя партньор.
iStock
Москвич 2141 Алеко
През 2009 г. правата върху марката "Москвич" са придобити от Volkswagen - до края 2021 г. През 2015-а Renault обяви, че влиза в преговори да вземе името и емблемата, за да произвежда събрат на Logan, ориентиран за местния пазар. Това не се случи.
Според “Ройтерс”, която се позовава на агенцията "Автостат", днес в Русия има към 200 000 регистрирани Москвича, 46 хиляди от които на възраст над 35 г.
Други източници обаче твърдят, че са много повече - до около 1 милион.
“Москвич” и неговото бъдеще
Така вече сме в настоящето и вчерашната разтърсваща новина, която вече ражда нов фолклор.
Идеята бе представена от кмета на руския мегаполис Сергей Собянин. Той посочи “дългата и славна” история на завода и марката. Нямаме право да оставим хиляди хора без работа, отваряме нова страница в историята на "Москвич", написа той в блога си.
И изрази надежда, че производството може да започне още тази година. А в бъдеще, “московецът” щял да бъде електромобил.
На друго мнение е Сергей Целиков, шефът на въпросната агенция "Автостат". Че на Москва ще са нужни най-малко две години и 1 милиард долара за разработването на модел и старт на производство.
Повечето части и компоненти се правят в Русия, а с партньорството на Камаз нещата ще се получат, уверен е градоначалникът. Компанията за тежки машини потвърди, приветствайки изявлението на Собянин.
Сега въпросът е идва ли наистина нова страница за легендарния “Москвич” или каузата ще се окаже невъзможна? На шега, на майтап, още вчера тръгнаха иронични въпроси като: пак ли ще се чака години при поръчка, каква ще е абревиатурата този път, връщаме ли се към романтиката с лежането под колата пред блока, ще има ли "кавър" на "бяла роза ще закича на капака на Москвича" и т.н. и т.н.
А като стана дума - абитуриентите да не се ослушват - търсете "московец"! Това ще е хитът на баловете тази година.