П очти пет години автомобилите BMW се произвеждат от акционерно дружество, основано от СССР. Това е факт, който заслужава да забълбаем в него.
Всички знаем прозвището на BMW, идващо от дома на марката – Бавария, но до началото на 50-те години те се произвеждат само в столицата на Тюрингия - Айзенах. С това е натоварен един от най-старите машиностроителни заводи, известен още от края на 19 век, който е придобит от мюнхенската компания в края на 20-те години на миналия век.
През 1945 г. англо-американските войски навлизат в Тюрингия, но в съответствие с решенията на Ялтенската конференция тази територия остава в съветската окупационна зона, контролирана от СВАГ (Съветската военна администрация в Германия). Част от оборудването от завода е пренесено в СССР, в Ирбит, където започват да се произвеждат мотоциклети BMW R71 под името M72.
Но още през октомври 1945 г. е взето решение да се възобнови производството на предвоенни автомобили BMW в Айзенах. Както е написано в указа, „в името на народа на Тюрингия“.
BMW 321
Има версия, че работниците лично са се обърнали към маршал Жуков, показвайки му седана BMW 321. Няма документални доказателства за последното, но въпросът за започване на следвоенното производство наистина може да бъде разрешено само от Жуков.
Заводът става част от акционерното дружество „Автовело” (Autowelo), което включва няколко германски и австрийски предприятия, които произвеждат автомобили, мотоциклети, велосипеди, техните компоненти и други продукти.
В Мюнхен, с разрешение на американската администрация, производството на мотоциклети BMW започва през 1948 г. А първите 68 броя съветски BMW 321 са сглобени от натрупани части още през 1945 г.
Заводът в Айзенах има повече от двеста и петдесет доставчици, включително тези в Западната окупационна зона. Някои от тези предприятия са унищожени, докато други, като берлинската компания Ambi-Budd, която произвеждаше части за каросериите а на BMW, им бе отнето част от оборудването си като репарации. Доставките за Тюрингия бяха нередовни, а това, което пристигна, понякога е с много лошо качество.
Калниците, скоростните кутии и коляновите валове са от тези компоненти с лиши качество. В официални документи многократно се отбелязва, че качеството на автомобилите BMW е много по-лошо от предвоенното.
Постепенно заводът започва самостоятелно да прави много компоненти и построя нови помещения за тези нужди. И колите, макар и малко по малко, продължават да се произвеждат. През 1946 г. вече са сглобени 1371 броя BMW 321 с две врати и само пет BMW 326 с четири врати, защото производството е по-сложно.
Част от колите остават в Германия. Те са разпределени между съветските и новите германски институции. Разбира се, за продажба на частни лица все още не се говори. Но значителен брой BMW потеглят към СССР. През 1947 г. общо 1525 автомобила са изпратени до Съюза от Айзенах. Всички, съдейки по наличните данни, отиват в държавни агенции.
BMW 340
BMW и „Победа”
Въпреки трудностите, още през 1947 г. в Айзенах започва разработката на модернизиран модел BMW 340. Производството му стартира през есента на 1949 г., точно навреме за основаването на Германската демократична република (ГДР). Запазвайки основата на каросерията с четири врати отпреди войната, BMW 340 получава нов дизайн в предната и задната част и големи фарове, вградени в калниците.
През 1949 г. започват доставките на такива машини в СССР. Този автомобил е аналогичен с съветската ГАЗ-M20 „Победа”, или по-точно е да са каже точно обратното.
Максималната скорост на BMW 340 е 120 км/ч, докато тази на „Победа” – 105. BMW-то е с четиристепенна скоростна кутия, „Победа”- та с 3-степенна. Немският автомобил има кормилна рейка и пиньон и торсионно окачване. BMW 340 се предлага както като комби, така и като ван, макар и в много малки количества.
Няма документални или сериозни доказателства за продажбата на BMW 340 на частни лица в СССР.
BMW 327 cabrio
Съд и промяна на историята
В Айзенах дори започва производството на спортни предвоенни BMW 327. Те не се доставят в СССР, но в ГДР в началото на 50-те години можеха да бъдат закупени. Но кабриолетът струваше 17 400 марки, а купето - 18 500. Достъпният двуврат автомобил IFA F8 струваше 8450 марки, а заплатата на един работник в ГДР беше малко над 300 марки.
Сред собствениците на следвоенно BMW 327 са известният драматург Бертолт Брехт и немският прозаик и поет, министър на културата на ГДР Йоханес Бехер.
В началото на 50-те години на миналия век автомобили от Айзенах, вече не от Тюрингия, а от област Ерфурт, тъй като ГДР се отказва от името „земя“, променят името и цвета на известната емблема.
Някъде по това време заводът в Мюнхен също започна да произвежда автомобили – това е BMW 501. Социалистическите и капиталистическите BMW-та започват да се „сблъскват“ на външните пазари. Баварците успяват да осъдят комунистическите конкуренти със синьо-бялата емблема от завода в Айзенах. Така автомобилите от Източния блок са преименувани на EMW (E - от Eisenach), а емблемата става бяла-червена.
EMW 340 се произвежда до 1955 г. Заместникът му е… Wartburg 311c с 3-цилиндров двутактов двигател.