М алко автомобилни технологии разделят мнението на шофьорите така, както безстепенните трансмисии (CVT). Автопроизводителите ги харесват, тъй като те могат да подобрят икономията на гориво и да направят ежедневното шофиране по-плавно. От друга страна, шофьорите от години се оплакват от странното им ускорение, съмнителната надеждност и скъпите ремонти. Защо тогава автопроизводителите продължават да ги използват? И наистина ли CVT трансмисиите са толкова лоши, колкото всички твърдят?
Неестественото и дразнещо ускорение
Може би най-честото оплакване от CVT трансмисиите е свързано с поведението им по време на ускорение. За разлика от конвенционалните автоматични скоростни кутии, които превключват между поредица от фиксирани предавки, CVT непрекъснато променя предавателното си число, за да поддържа двигателя в най-ефективния му работен диапазон.
На теория това би трябвало да направи ускорението по-плавно. Няма прекъсване в подаването на мощност, каквото се случва при стандартните смени на предавките, а двигателят може да поддържа оптимални обороти, докато автомобилът набира скорост. На практика обаче усещането може да бъде доста странно.
Когато шофьорът натисне педала на газта, оборотите на двигателя скачат незабавно до високи стойности и да останат там, докато автомобилът постепенно набира скорост. Вместо познатото покачване и спадане на оборотите, шофьорите чуват един сякаш безкраен, еднообразен звук от двигателя, а оборотите го карат да стене.
Това явление е известно като „ефект на гумената лента“ и е една от основните причини CVT трансмисиите трудно да печелят симпатиите на автомобилните ентусиасти. Двигателят звучи така, сякаш работи изключително усилено, без обаче да осигурява незабавното ускорение, което шофьорите очакват.
Въпреки че трансмисията функционира точно както е проектирана, разминаването между звука на двигателя и скоростта на автомобила може да създаде усещането, че колата е по-бавна, отколкото е в действителност.
Проблемите с надеждността създадоха лоша репутация
Необичайното усещане при шофиране вероятно би било по-лесно за преглъщане, ако всяка CVT трансмисия беше изключително надеждна. За съжаление, това не винаги е така. Повечето конвенционални CVT трансмисии използват метален ремък или верига, които се движат между две шайби с променлив диаметър. Тъй като тези шайби променят ефективния си диаметър, трансмисията непрекъснато регулира предавателното си число.
Това е ефективна конструкция, но тя също така означава, че няколко компонента трябва да работят заедно при значително натоварване и висока температура. Прекомерната топлина, замърсеното или влошило качествата си трансмисионно масло, както и износването на вътрешните компоненти, с времето могат да доведат до сериозни проблеми.
В зависимост от конструкцията, ремонтът може да засегне ремъка или веригата, шайбите, лагерите, хидравличните системи или електронното управление. Някои приложения на CVT трансмисиите при автомобилите на Nissan са особено спорни, като някои собственици съобщават за преждевременни повреди и високи разходи за подмяна.
Това обаче не означава, че всяка CVT трансмисия е ненадеждна. Производителите използват различни конструкции, а надеждността може значително да варира в зависимост от модела и годината на производство. По-големият проблем е, че CVT трансмисиите трудно успяват да спечелят същото ниво на потребителско доверие, каквото имат някои добре усъвършенствани конвенционални автоматични трансмисии.
Ремонтът на повредена CVT трансмисия може да се превърне в скъп кошмар
Когато в една CVT трансмисия възникнат сериозни вътрешни проблеми, собствениците могат да се сблъскат с особено неприятна финансова изненада. Докато при конвенционалните автоматични трансмисии съществува дългогодишен опит в основния ремонт и възстановяването, CVT трансмисиите често изискват специализирани познания, оборудване и специфични резервни части.
В зависимост от конкретната трансмисия и мащаба на повредата, подмяната на целия агрегат може да бъде по-практично решение, отколкото опитът за цялостен ремонт. Това е особено тревожно за собствениците на по-достъпни автомобили за ежедневна употреба, при които един сериозен ремонт на трансмисията може да представлява значителна част от пазарната стойност на превозното средство. Някои от потенциалните проблемни зони включват: Трансмисионни ремъци или вериги, механизми с шайби, хидравлични системи, трансмисионно масло, електронно управление.
CVT поставят икономията на гориво пред удоволствието от шофирането
Има причина производителите да продължават да монтират безстепенни трансмисии (CVT) в сравнително достъпни автомобили: те са проектирани да направят ежедневното шофиране по-ефективно. Тъй като CVT може непрекъснато да променя предавателното си отношение, тя позволява на двигателя да работи по-близо до своя диапазон на оптимална ефективност при различни условия на шофиране.
Това може да подобри икономията на гориво в сравнение с някои конвенционални автоматични трансмисии – особено при по-малки автомобили, предназначени предимно за ежедневни пътувания. Проблемът е, че ефективността невинаги е това, което всеки шофьор търси. Хората, които изпитват удоволствие от шофирането, често ценят усещането при традиционната смяна на предавките, бързата реакция на педала на газта и връзката между оборотите на двигателя и ускорението на автомобила. CVT може да отнеме голяма част от това познато преживяване.
Някои производители се опитаха да отговорят на тези критики, като въведоха симулирана смяна на предавките. Тези програмирани превключвания имитират поведението на конвенционална автоматична трансмисия, правейки ускорението по-познато за водача. В действителност обаче те са изкуствени; трансмисията все още работи чрез непрекъснато променящи се предавателни числа, а не чрез традиционен набор от зъбни колела. За човек, който търси икономичен автомобил за ежедневна употреба, това може да няма значение. Но за някой, който обича да шофира, това може да се окаже сериозен компромис.
Наистина ли CVT са толкова лоши, колкото се твърди?
Не непременно. CVT не са дефектни по своята същност и би било несправедливо да се отхвърля всеки автомобил, оборудван с такава трансмисия. Когато са правилно проектирани, охлаждани и поддържани, те могат да осигурят плавно ускорение, конкурентна икономия на гориво и надеждно придвижване в ежедневието. Проблемът е, че силните им страни невинаги съвпадат с очакванията на водачите към един модерен автомобил. Специфичните им характеристики на ускорение могат да бъдат дразнещи, надеждността им варира при различните производители, а някои ремонти могат да излязат изненадващо скъпи. В крайна сметка, CVT са най-подходящи за автомобили, при които акцентът пада върху достъпността, ефективността и комфортното придвижване.
Те са по-малко привлекателни за шофьори, които държат на динамичното поведение, традиционното усещане за автоматична трансмисия или сигурността, която дава една утвърдена и доказана конструкция на скоростната кутия. Може би най-голямата грешка е да се очаква, че CVT ще се държи като конвенционална автоматична трансмисия. Това е различна технология с различни приоритети, а тези приоритети неизбежно са свързани с определени компромиси.