З а да се намали с едно щракване с пръстите на дясната ръка замърсяването от тези 300 млн. автомобила по пътищата на Америка, някой ще трябва да събере на едно Камъните на вечността от „Отмъстителите”. Иначе ще трябва да бъдат предприети силно непопулярни мерки, за които едва ли американците са готови. А и не само американците.
В тази връзка ще припомним едно известно меме: „Искате ли промяна?” Всички крещят одобрително. „Искате ли да се промените?” Гробна тишина. Но промяната трябва да почне от някъде, защото само преходът към електромобили няма да донесе търсения ефект за драстично намаляване на замърсяването.
Проучването е за САЩ, но то може да важи с пълна сила и за света. Анализи качват, че до 2030 г. половината от общите продажби на нови коли в Щатите ще са електрически. Това е добра новина, но тя няма да е решаваща за постигането на целта на въглеродно неутрален транспорт до 2050 г.
В най-добрия случай максимум 60% от всички 300-350 млн. автомобила в САЩ през 2050 г. ще са електрически. Голямата част от останалите ще са хибриди, плъг-ин хибриди и водородни возила, малък процент ще са конвенционални автомобили.
През януари анализатори на UC Davis и Climate and Community Project разпространиха доклада “Achieving Zero Emissions with More Mobility and Less Mining.” От заглавието става ясно, че акцентът е поставен върху емисиите от минодобивната дейност.
Между другото именно добива на ценни метали е основен аргумент на опонентите на електрификацията на автопарка. А да, те са прави, ако самата минна промишленост бъде извадена от контекста. Ако обаче сравнението бъде направено с цялата екологична вреда, която нанася добивът на петрол, конвенционалният транспорт и т.н., то дебатът става комично несериозен.
Тезата в проучването е, че „добивът в големи мащаби на литий нанася социална и екологична вреда.” Към момента добивът на литий все още е много малка част от общата минодобивна индустрия. Но това ще се промени.
Последната прогноза за добива на литий през 2030 г. е на Albemarle Corporation. Тя изчислява, че световната нужда от литий в края на десетилетието ще възлиза на 3,7 милиона метрични тона. Това е 5 пъти повече от 2022 г., когато нуждата се е равнявала на 0,7 MMt.
Тази цифра е с 15% по-висока от предишната прогноза на корпорацията, дължаща се на Inflation Reduction Act на Администрацията на Байдън. А защо да вярваме на тази прогноза? Защото Albemarle Corporation е най-големият доставчик на американски литий за батерии.
Друго тяхно изчисление е, че през 2030 г. от земята ще се извличат 2,9 MMt литий, разликата от 0,8 MMt трябва да дойде основно от рециклиране и други източници за добив.
Albemarle посочва, че дефицитът за добив на литий по света може да се преодолее от над 100 нови мини.
Въпросът е следният: как може да се преодолее тази зависимост от лития? Отговорът е прост, но вероятно няма да се хареса на мнозина.
UC Davis изтъква две решения. Едно е да се намали зависимостта от автомобила. Казано по друг начин, хората да се откажат от личния си електрически транспорт. Но това изисква огромна лична поведенческа промяна, за излизане от зоната на комфорта. Но се изисква и огромна държавна политика за развитие на обществения транспорт.
Изводът на UC Davis е, че намаляването на личния автопарк може да ограничи нуждата от литий с до 66% през 2050 г.
Другият извод в техния доклад е нуждата от намаляване на размера на батериите за електромобили. Това е в пълен противовес в момента с надпреварата за увеличаване на пробега, която в момента се постига с по-големи батерии.
Ето и един практичен пример. Клиентите в САЩ обожават големите SUV и пикапи, което се вписва идеално в стратегиите на производителите за по-големи маржове на печалбата. Един базов Ford Mustang Mach-e, захранван от батерия с капацитет 75 kWh, може да измине същия пробег като F-150 Lihgtning с батерия с капацитет 98 kWh. Това значи, че по-малкият автомобил намалява нуждите от литий с грубо 25%.
Биха ли направили американците този избор? Бихте ли вие направили подобен избор? Защото този сценарий – по-малки батерии и по-малки автомобили – може да доведе до ограничаване на нуждата от по-висок добив на литий с 42%.
Лично аз не бих могъл да си представя пътищата на САЩ пълни с малки електромобили, но тенденцията за по-големи е-модели трябва да се обърне, за да се постигнат амбициозните цели.
Тук веднага може да бъдат извадени на преден план батериите с твърд електролит. И на тях (вероятно) ще дойде времето, но то е далеч, далеч от масово разгръщане в индустрията. BMW ще започне тестове с батерии с твърд електролит през 2025 г., за масово производство не се говори. Досега само Nissan се е обвързал с лансиране на твърдотелни батерии в серийно производство през 2028 г. Просто към момента твърдетолните батерии не са решение за намаляване на вредните емисии. Вероятно такова ще станат през новото десетилетие.