Н аскоро Apple влезе в новините с информацията, че е прекратила работа по своя проект за собствен електрически автомобил. Това беше една от най-зле пазените тайни на компанията, която се стреми да крие всичко и да говори само за продуктите, които реално продава.
Apple работеше по проекта около 10 години, като се смята, че е вложила над 10 млрд. долара в него. Самата сума не е проблем за компанията, тъй като тя е най-богатата в света и има над 150 млрд. долара кешов резерв.
Проблем по-скоро е фактът, че не успя да постигне нищо, което не е в неин стил. Особено като се има предвид колко усилия хвърли, като по проекта са работили над 2000 души, имало е множество прототипи, купени са тестови трасета и какво ли още не.
Същевременно, китайските конкуренти на Apple също работят по свои електрически автомобили. И някои от тях вече са готови, отбелязва InsideEVs. За много по-кратко време и за много по-малко пари Xiaomi и Huawei създадоха свои електромобили.
Huawei дори има цял бранд – Aito, който вече има три модела – М5, М7 и М9. Компанията работи и по автономно управление, което също напредва.
Xiaomi пък използва основния си бранд за своите електромобили. Първият модел SU7 беше представен наскоро и използва платформата HyperOS. Същата, която е и в смартфоните ѝ. Така всички устройства на бранда на теория ще могат да се свържат, да комуникират помежду си и да си помагат, за да изпълнят желанията и очакванията на потребителя.
Защо Apple не успя да постигне същото, въпреки че имаше повече време и практически неограничени ресурси? В голяма степен това се дължи на самата философия и цел на компанията. Тя е традиционно много затворена и не обича да споделя технологиите си с други. Също така избягва да използва чужди разработки.
Освен това тя има много високи цели. Apple е искала от самото начало да представи продукт, който е коренно различен от останалите на пазара и с изключително високо качество. Това е изключително трудно, особено когато имаш нулев опит в разработката и производството на автомобили.
Китайските компании не следват този модел. Те не се притесняват да пуснат по-евтин и масов модел. Нямат проблеми и с това да бъдат критикувани, ако първите им опити не са особено добри. Напротив, използват критиката, за да се поучат. BYD и останалите показват, че се учат наистина много бързо.
Бизнес целите също са различни. Apple разчита на много високи маржини на печалба. Това означава, че дори първият ѝ автомобил щеше да е изключително скъп и ще ограничи аудиторията му. Следователно ще се продава по-бавно и по-малко и ще забави трупането на опит. Китайските компании разчитат на доста по-ниски маржини, което им позволява да продават повече и по-бързо. Така трупат и много повече опит в по-голям диапазон от хора, сегменти и пазари.
И Apple, и китайските компании имат едно общо качество, което е много важно – жажда и ентусиазъм за иновации. Разликата е в подхода. Apple е ограничена от собствения си успех и се страхува да сгреши публично. Китайските компании не се притесняват, тъй като така или иначе постоянно са критикувани. Те използват това за мотивация и резултатите са видими – продуктите им са на пазара и се развиват все по-бързо.