Колата като скривалище: За все повече хора тя е място да избягат от стреса

Мнозина се чувстват по-спокойни и изолирани от проблемите докато са в автомобила си

Мартин Дешев,
стрес жена зад волана амаксофобия

iStock

З а много хора ежедневното пътуване до работа е източник на нерви, изпълнено със задръствания, агресивни шофьори и недостиг на време. И все пак, за огромен брой хора самото превозно средство, което ги превежда през това предизвикателство, се възприема като лично подвижно убежище.

Скорошно проучване на Continental Tyres в Австралия подчертава този значителен парадокс. То разкрива, че макар 84% от шофьорите да признават, че се чувстват стресирани на пътя, почти също толкова голямо мнозинство – 76%, смятат колата си за „безопасно пространство“, предназначено за облекчаване на стреса и релаксация. За тези австралийци колата е по-малко машина за придвижване и по-скоро психическо убежище, отбелязва CarSales.

И така, какво правят хората в колите си, за да се отпуснат? Проучването установява, че веднъж потеглили на път, шофьорите са склонни да се осланят на познатите удобства: музика, подкасти, живописни разходки и дори пеене. Когато най-накрая паркират, мнозина се обръщат към закуски, искрени разговори или емоционално освобождаване. За някои плачът в колата е част от механизма им за справяне.

Жените по-често възприемат колата като скривалище или място за релаксация. Най-честите дейности за разпускане сред жените са да хапват набързо в колата и да плачат. За мъжете също е хапването, но и почистването или поддръжката на колата, което им носи успокоение. Над две трети от шофьорите казват, че обичат да карат без посока, просто, за да си прочистят ума.

Това чувство на емоционално убежище не се ограничава само до шофиране от точка А до точка Б. Друго проучване от Your Car Confessions, много австралийци използват колите си за дейности, различни от шофиране.

Някои просто седят вътре, за да се насладят на гледката, да водят телефонни обаждания или да хапнат насаме. Близо половината от анкетираните казват, че понякога прекарват време паркирани в колата си без да карат, което подчертава колко дълбоко автомобилът им служи като лично убежище.

Подобни модели на поведение има навсякъде по света. Във Великобритания например, скорошно проучване на Halfords установи, че половината от шофьорите признават, че се „крият“ в колите си, за да избягат от изискванията на семейството или работата.

Мнозина смятат тези кратки моменти, средно 13 минути, за малък, но ценен ритуал за грижа за себе си. По време на карантините заради COVID, шофьорите в Обединеното кралство също съобщават, че използват паркираните коли като места за четене, обаждане на приятели или релакс, според доклад на RAC.

От научна гледна точка, има известна подкрепа за идеята, че автомобилите могат да помогнат за регулиране на стреса, въпреки че резултатите са смесени. Изследванията показват, че психическото състояние на водача и условията вътре в превозното средство (като качеството на въздуха) могат да повлияят на нивата на стрес.

Прости упражнения за осъзнатост, като регулирано дишане, могат да помогнат за успокояване на водачите, дори докато са в движение. Не всяко шофиране обаче е релаксиращо: по-дългите пътувания или задръстванията са показали корелация с повишена тревожност, депресия и умора при някои популации.

Психолозите твърдят, че шофирането може да бъде форма на медитация или здравословно разсейване. Самият акт на шофиране изисква достатъчна концентрация, за да се отклони умът от тревожните мисли, без да е прекалено натоварващ.

Повтарящите се, ритмични движения могат да предизвикат успокояващо, почти медитативно състояние. Експертите предполагат, че шофирането в спокойно, живописно положение може дори да предизвика релаксираща реакция в тялото, което помага за намаляване на хормона на стреса кортизол.

Ключът тук е спокойното, а не агресивното и бързо шофиране. Общото сред различните проучвания е, че агресивното каране всъщност увеличава стреса, кръвното налягане, пулса и кортизола. Така колата се превръща от място за успокоение в източник на стрес.

релси стрес стрес зад волана автомобили коли