Д о съвсем скоро слухове и анализи, че голям европейски концерн като Volkswagen може да бъде купен от китайска компания, изглеждаха нелепо и дори обидно. Сега обаче подобни теми се дискутират все по-често и открито. Евентуалното придобиване на VW от BYD може би е малко вероятно, но вече надали би изненадало някой.
Не за друго, а защото китайските автомобилни производители продължават своя възход на пазара, докато европейските сякаш се лутат в търсене какво точно да направят, за да имат адекватен отговор. Но VW всъщност е сред компаниите, които са пределно наясно със способностите на китайските им конкуренти какъв голям риск са те. Затова и работят толкова много по преструктурирането си, за да се справят с инвазията и да запазят позициите си.
Но не всички мислят така. Твърде много анализатори и експерти все още смятат, че европейците са „непобедими“ и това самодоволство е най-голямата им грешка.
Особено при положение, че и аргументите им звучат все по-нелепо. Майк Рудърфорд от Auto Express например смятат, че китайските и другите нови марки все още не правят коли, които могат да печелят награди. Той дава за пример, че Volkswagen например прецизира Golf в продължение на десетилетия, за да го направи автомобил, които обира наградите в бранша.
Посочва и че на Hyundai и Kia са им трябвало около 2-3 десетилетия, преди да започнат да правят коли, които печелят награди. И припомня, че са нужни няколко опита за един производител преди да започне да предлага коли, така както е искал и очаквал от самото начало.
Той изтъква, че докато утвърдените марки продължават да правят коли и да ги усъвършенстват, те ще продължават да са лидерите да печелят наградите. Съответно издава и „предупреждение“ към новите марки от различни държави, че няма да им е толкова лесно да ги настигнат.
Тази дълбоко вкоренена свръхувереност поражда опасна заблуда: че китайските конкуренти са неспособни да се доближат до европейската изтънченост и наследство. Недостатъкът на тази логика се крие в измерването на утрешния пазар с вчерашните показатели.
Докато европейските експерти обсъждат разминаванията в панелите и усещането за управление, мащабна промяна на потребителите вече е в ход. Западните купувачи все по-често гледат отвъд установените емблеми, привлечени от неоспоримите, осезаеми предимства, предлагани от нововъзникващите азиатски производители.
За много купувачи, особено за тези, които за първи път купуват електрически автомобили, приоритетите са се променили. Адаптивната информационно-развлекателна система, усъвършенстваните системи за подпомагане на водача, бързото зареждане, щедрите нива на оборудване и конкурентните цени често са също толкова важни, колкото и прецизността на волана или настройката на окачването. Именно тук много китайски производители са намерили възможност.
Същността на проблема е, че европейските автомобилни производители, парализирани от собственото си наследство, не успяват да се справят с точните недостатъци, които отблъскват потребителите. На първо място и най-важно е икономическото разделение. Европейските автомобили стават все по-скъпи, изчезвайки от достъпа на средностатистическия потребител под прикритието на премиум позициониране.
В рязък контраст с това, китайските марки предлагат стойност, предоставяйки високотехнологични екстри, футуристичен интериорен дизайн и ефективни електрически задвижвания на по-ниска цена. За съвременния купувач тези автомобили просто се усещат като нови, вълнуващи и необременени от миналото.
Докато Изтокът възприема бързото експериментиране и агресивната софтуерна интеграция, Европа остава заседнала в носталгия и консервативни дизайнерски цикли. Традиционните марки са известни с това, че бавно въвеждат критични промени на пазара, възпрепятствани от раздути цикли на разработка и твърдо нежелание за реформи.
Те третират автомобила като механичен инструмент, който случайно е оборудван с технологии, докато нововъзникващите революционери третират превозното средство като подвижна, обновяема дигитална екосистема. Като отхвърлят тези технологично напреднали превозни средства като „неусъвършенствани“ или недостойни за индустриални награди, европейските лидери погрешно преценяват какво всъщност цени следващото поколение шофьори.
Историята е пълна с индустриални гиганти, които са се сринали, защото са вярвали, че пазарното им господство е неоспоримо. Преходът към смартфоните и фотографската революция доведоха до заличаването на доминиращите империи, защото те игнорираха гъвкавите, по-евтини конкуренти, които се движеха по-бързо и се вслушваха внимателно в променящите се желания на потребителите.
Ако европейските производители на традиционни модели продължат да третират наградите като гаранция за оцеляване, те ще останат слепи за пазара, докато промяната не стане абсолютна. Истинското лидерство в автомобилната индустрия се поддържа не чрез поглед назад към наследството, а чрез иновативно надминаване на конкуренцията.
Най-голямото предизвикателство пред Европа може би не е, че конкурентите ѝ вече са по-добри. Може би е убеждението, че никога няма да могат да бъдат по-добри. В една индустрия, която претърпява най-голямата трансформация в своята история, увереността остава предимство, но самодоволството може да се превърне в пасив.