И маше време, когато не беше нужно да си много богат, за да си купиш наистина вълнуваща спортна кола. „Горещите“ хечбеци бяха решението.
Взимаме обикновен, практичен семеен хечбек, добавяме мощен двигател, по-добро окачване, по-големи спирачки и джанти и получавахме кола, способна да ни забавлява като екзотичен спортист, но за много по-малко пари.
След това сегментът почти изчезна. Попаднали в прицела SUV и все по-строгите глобални регулации за емисиите, производителите започнаха да се отказват от своите достъпни спортисти. Обичани модели бяха извадени от пазара, тъй като марките пренасочиха бюджетите си за развойна дейност към кросоувъри и електрификация.
Сега, както подчертава Car Throttle, хотхечът се завръща. Но в своето прераждане той се е отказал от основната си черта, която е направила категорията толкова легендарна: достъпността.
Новите поколения хотхечове са значително по-скъпи, понякога почти двойно, спрямо техните предшественици. Инфлацията и подобренията в оборудването очевидно затрудняват преките сравнения. Съвременните автомобили имат значително повече технологии за безопасност, асистенция на водача, сложни системи и оборудване за емисиите. Те също така като цяло са много по-бързи и по-мощни.
Но трябва да гледаме и съотношенията. Преди 20-25 години, хотхечовете не бяха чак толкова скъпи за масовия европеец. Затова и бяха много популярни. А сега са рядкост по улиците. Често дори е по-вероятно да видиш няколко „ламбота“ и ферарита в един ден, отколкото няколко хотхеча.
Не е защото няма интерес към такива коли. Предлагане вече има. В зависимост от разбирането за хотхеч, има между 10-15 модела, както изцяло с ДВГ, така и хибриди или EV. И се очакват още. И пак, в зависимост от модела и страната, най-евтиният е около 28-30 000 евро за най-малките предложения. Това са много пари за по същество компактна градска кола.
И това е истинският проблем. Хотхечът беше специален именно защото беше обикновена кола, която е направена бърза със сравнително малко усилия. Можеше да се използва за пътуване до работа, пазаруване и семейни задължения, като се преобразяваше и в мини спортист, когато условията са подходящи.
Днес обаче купуването на такъв модел се доближава до парите на спортна кола или по-луксозен автомобил от следващия клас. Вместо да бъде вход в автомобилната култура, съвременният хотхеч се е превърнал в ексклузивна подбранд, за по-заможните ентусиасти. Ако производителите на автомобили не намерят начин да намалят разходите, духът на истинския хотхеч ще остане достъпен най-вече чрез пазара на употребявани автомобили, което също си има своите предизвикателства и условия.