В идеоигрите отдавна са обвинявани за насърчаване на лошо поведение, включително игрите с автомобили. Серията Grand Theft Auto, например, е известна с това, че превръща колите в инструменти за хаос: превишаване на скоростта, преминаване на червен светофар, сблъсъци с пешеходци и бягство от полицията са ключова част от геймплея. Лесно би било да се предположи, че прекарването на часове в такава виртуална среда трябва да насърчава същото поведение зад волана.
И обратно, пазарът е също толкова населен с реалистични симулатори като Euro Truck Simulator, City Car Driving и образователен софтуер за шофьори, който стриктно спазва правилата за движение, регулирането на огледалата и ограниченията на скоростта. Този контраст поражда траен дебат: видеоигрите създават ли безразсъдни търсачи на силни усещания на пътя или обучават по-наблюдателни и отговорни шофьори?
Има някои изследвания, които свързват определени видове видеоигри с по-рисково поведение при шофиране. Проучване от 2017 г. сочи, че по-интензивното преживяване във видеоигрите е свързано с по-високи скорости и повече симулирани катастрофи в определен сценарий на шофиране, въпреки че изследователите не са открили значима връзка при по-широка оценка на шофирането.
По-ранни експерименти са дали подобни резултати, но с едно важно условие. Изследване, публикувано през 2009 г., установява, че състезателните игри могат да увеличат поемането на риск в последващи симулирани шофьорски ситуации, но ефектът се проявява, когато играчите използват игри, които възнаграждават нарушенията на правилата за движение. Състезателните игри, които не възнаграждават безразсъдното поведение, не са дали същия ефект.
Някои психологически проучвания показват лека краткосрочна корелация между агресивните състезателни игри и по-високата толерантност към риск при млади, неопитни шофьори. Дългосрочните данни за безопасността на движението обаче не успяват да установят, че аркадните състезателни игри са пряка причина за реални пътни произшествия.
Когнитивните изследвания многократно показват, че екшън и състезателните игри подобряват пространствената ориентация, визуалната обработка и времето за реакция. Шофьорите, които играят видеоигри, често по-бързо сканират опасностите и реагират по-бързо на неочаквани препятствия на пътя.
Важно е да се отбележи, че професионалните състезателни отбори и училищата за пилоти разчитат на реалистичен симулационен софтуер. Когато са съчетани с подходящ хардуер, като например волани с обратна връзка и педали, симулаторите изграждат мускулна памет, контрол и дисциплина.
Това разграничение е от решаващо значение. Игра като GTA е умишлено проектирана около поведение, което би било опасно, незаконно или просто нелепо в реалния свят. Но това не означава непременно, че играчът вярва, че тези действия са подходящи извън играта.
Цялата привлекателност е, че играта създава измислена среда, където нормалните последици не се прилагат. Освен това много играчи използват игри като GTA и за да карат по правилата. Има дори цели канали в YouTube, чиято единствена цел е да показват различни лежерни разходки по правилата из красивите виртуални забележителности.
И обратното също може да е вярно. Симулаторите за шофиране и образователните игри могат да бъдат проектирани да възнаграждават безопасната скорост, поддържането на дистанция, правилното позициониране в лентата на движение и осведомеността за опасностите и въпреки това играчите умишлено да не спазват правилата.
По-нови изследвания също оспорват идеята, че видеоигрите са по своята същност вредни за шофьорите. Проучване от 2023 г., включващо 138 участници, установи, че хора с опит с екшън видеоигри се представят по-добре в симулирана задача за шофиране, поддържайки скорост и позиция в лентата по-последователно и показвайки по-голям когнитивен капацитет.
Систематичен анализ на няколко проучвания от британски експерти от Кейбридж от т.г. откри положителна връзка между игровото преживяване и представянето при компютъризирани задачи за шофиране. Той също така установи, че 8-10 часа тренировки с състезателни игри могат да подобрят краткосрочните резултати при симулирани и някои задачи за шофиране на пътя. Учените обаче подчертават, че методологичните различия между проучванията затрудняват извеждането на твърди заключения относно дългосрочното шофиране в реални условия.
По-големият урок е, че играта не е непременно проблемът, а как играчът я използва. Някой може да играе специален симулатор на шофиране и умишлено да преминава на всеки червен светофар, да шофира с нелепи скорости и да се блъска във всичко, просто защото му е забавно. Друг може да зареди GTA, да спазва светофарите, да поддържа разумна скорост и да прекара часове, шофирайки из виртуалния град, просто наслаждавайки се на пейзажа.
Софтуерът предоставя възможности. Играчът решава какво да прави с тях. Това не означава, че игрите нямат влияние. Многократното възнаграждаване на безразсъдното поведение може потенциално да засили нагласите за поемане на риск и някои изследвания са открили точно тази връзка.
Но би било също толкова опростено да се предположи, че всеки играч автоматично пренася виртуалното поведение в реалния живот. Има и много начинаещи шофьори, които успяват да преодолеят първоначалното си притеснение да шофират чрез игрите.