В основата на електромобилостроенето стои литиево-йонната батерияи. Но освен литий, в батерията има още кобалт, никел и други метали. Това са новите злато и диаманти.
Контролът върху тези критични метали е един от най-важните за успеха (или неуспеха) на компаниите, пише агенция БТА в подробен анализ.
Темата излезе на преден план наскоро, когато чилийският президент Габриел Борич обяви, че планира да национализира литиевата индустрия в страната, за да "стимулира икономиката и опази околната среда".
Чили е страната в света с третите по големина запаси на литий, а находищата в страната се разработват от двата най-големи производителя на литий в света - американските гиганти SQM и Albemarle.
Президентът заяви, че държавната компания Codelco, най-големият производител на мед в света, ще бъда натоварена със задачата да създаде и държавна литиева компания, която постепенно да се включи в бизнеса на SQM и Albemarle.
Съседно Перу също има литиеви амбиции. Министърът на икономиката Алекс Контрерас обяви миналата седмица, че "възможностите са налице и ние ще се възползваме". Той не разкри подробности, но опциите са налице, като се има предвид, че Перу е вторият по големина производител на мед в света. В страната вече има пилотен проект за разработване на литий в провинция Пуно, на границата с Боливия, а зад него стои Macusani Yellowcake, подразделение на канадската American Lithium Corp.
Чили е част от т. нар. литиев триъгълник - регион, в който се намират 75% от залежите от метала на Земята. По данни на Геологическия топографски институт на САЩ чилийските запаси на литий от 9,6 млн. тона са трети в света след тези на Боливия (21 млн. тона) и на Аржентина (19,3 млн. тона). Чили добива 39 000 тона литий годишно и е изпреварван само от Австралия с добив от 61 000 тона. Находищата в Боливия и Аржентина обаче тепърва ще се разработват и чуждестранни компании - китайски, американски, канадски, вече активно са се насочили натам.
Аржентина залага на отдаването на находищата на концесия, тъй като под натиска на икономическата криза, в която живее от десетилетия, се нуждае от свежи приходи. Страната, която е четвъртият производител на литий в света, се надява до две години да увеличи тройно сегашния си добив и да се доближи и дори да изпревари Чили.
Боливия доскоро поддържаше строг контрол върху своите огромни и в значителна степен неизползвани природни ресурси, балансирайки между традиционното общество и модерното време. Преди около две седмици обаче бедната латиноамериканска държава направи крачка напред към "модерността". Правителството на президента Луис Арсе подписа договор на стойност $1 млрд. с три китайски компании - CATL, неговото подразделение за рециклиране BRUNP и с конкурента им CMOC за извличане на 50 000 тона литиеви депозити, които да се увеличат до 100 000 тона през 2028 г. Договорът предвижда и производство, и износ на електрически батерии от територията на Боливия до 2025 г.
Експерти обаче са на мнение, че $1 млрд. са недостатъчни за начална инвестиция в такъв мащабен проект. Според Анди Лиланд, основател на консултантската компании SC Insights, специализирана в сферата на електрическата мобилност, ако иска да реализира "литиевата си мечта" Боливия се нуждае от поне $5 млрд. инвестиции.
Мексико, деветата страна в света по залежи на литий, през април миналата година национализира литиевата индустрия, а през февруари президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор подписа декрет, с който предостави цялата отговорност за разработването на литиевите залежи в страната на министерството на енергетиката.
През декември 2022 г. Зимбабве наложи забрана за износ на непреработен литий в опит да спре назаконния добив, който според властите процъфтява, както и да принуди минните компании да започнат да го преработват в страната.
Индонезия, един от най-големите производители на никел, още през юни 2020 г. забрани износа на никелови руди в опит да развие вътрешна верига на производство - от добива до крайния продукт. През октомври 2022 г. президентът Джоко Видодо обяви, че се проучва възможността за забрана на износа на калай, за да се засили преработването му на място. През декември той потвърди, че от юни 2023 г. страната прекратява износа на боксит - руда, която е основен източник на алуминий и галий.
В Мианма милициите на етническото малцинство Ва обявиха, че от август спира работата във всички мини на териториите под техен контрол. В региона, владян от Ва, през 2022 г. са били добити 70% от калая, извлечен от недрата на страната, сочат данни на Международната калаена асоциация. Около 77% от калая, внасян от Китай, идва от Мианма, по данни на китайските митнически власти.
Тук трябва да си спомним за петролните кризи, през които премина светът, преди да успее да постигне баланс. Същото се задава и сега.