П реходът към електрическа мобилност трябва да намали използването на изкопаеми ресурси за задвижване на конвенционалните автомобили. Но електромобилите също са плод на полезните изкопаеми, които са не по-малко унищожителни за планетата ни. Батериите за е-колите се правят от минерали като кобалт и литий, чийто добив не е никак екоцелесъобразен, дори напротив.
На този фон дойде новината, че Чили национализира литиевата си индустрия. Южноамериканската държава е вторият най-голям производител в света на литий. Планът е тя да поеме контрола върху индустрията от двете съществуващи компании, SQM и Albemarle.
„Това е най-добрият шанс за преход към устойчива и развита икономика“, заяви президентът на страната Габриел Борич в телевизионно обръщение. „Не можем да си позволим да го пропилеем.“
Чилийското правителство няма да прекрати съществуващите договори с компаниите, свързани с добива на литий. Договорът на SQM е до 2030 г., на Albemarle до 2043 г.
Анализатори спекулират, че производителите на батерии може да прехвърлят фокуса си върху Австралия или на друго място в Южна Америка. Дори и това да стане, няма как да бъде заобиколен вторият най-голям производител на литий. Залежите на страната идват от район, наречен „литиевият триъгълник”, който се разпростира на териториите на Аржентина и Боливия. Изчислява се, че този триъгълник крие около 54% от световните залежи на ценния минерал.
Чили не е първата държава, която поема контрола върху природните си богатства, които са критично важни за производството на батерии. Мексико национализира залежите си на литий през 2022 г., Индонезия забрани износа на никелова руда година по-рано.