В основата на литиево-йонната батерия, движещият фактор в прехода към електрическа мобилност, е най-лекият метал. Докато Европейският съюз възнамерява да спре продажбата на нови автомобили с двигател с вътрешно горене през 2035 г., геолози все по-често говорят за това, че световните запаси не са неизчерпаеми. Затова и индустрията гледа към твърдотелните батерии, а сега се притеснява основно от монопола на Китай върху обработката на литий. Но това е друга тема.
Ако сте от хората, които са имали мобилен телефон преди 20 години ще знаете, че зареждането му тогава се правеше, когато батерията е почти на нулата. В противен случай се намаляваше животът на батерията. Това явление бе наречено ефект на паметта, то се смяташе за един от ключовите недостатъци на никеловите батерии.
В крайна сметка бе намерен негов ефективен заместител – лития. Нобеловата награда по химия през 2019 г. е присъдена именно за развитието на литиевите батерии. До неотдавна се смяташе, че запасите от литий ще стигнат за столетия, докато на сцената не излязоха електромобилите.
Те промениха всичко. Надпреварата е за овладяване на новия пазар, където безспорен лидер към момента е Tesla, но следвана по петите от китайската BYD. Всички други също искат дял от пая.
А в цялата схема трябва да включим и останалите сфери, в които се използва литий. Той се използва още през XIX век в металургията, добавя се в сплавите, за да придобият пластичност. Незаменим е и при производството на стъкло, непропускащо ултравиолетова светлина. Активно използваем елемент е и в атомната енергетика. Бялата и черна техника е ясна.
Най-големият добив на литий се извършва в пет държави: Австралия, Китай, Чили, Аржентина и Боливия. В последните три има подземни езера с висока концентрация на метала.
За да бъде добит, солите от източниците се качват на повърхността и се изпаряват в специални басейни. Този начин за добив се счита за най-евтин, но той вреди сериозна на околната среда, превръща дори огромни области в мъртва пустиня.
Вторият, по-стар метод, практикуван главно в Австралия и Китай, е извличането на метал от руда. Тази технология е по-бърза, но по-скъпа и също вредна за околната среда.
Но дори и да си представим, че утре ще бъде измислен начин за безвреден добив на литий, съществуващите мощности пак няма да могат да се справят с нарастващото търсене. Някои анализатори предвиждат, че търсенето на литий през следващите десет години може да се увеличава с почти 25% годишно!
В очакване на дефицита много страни започнаха да разработват своите находища. Например в САЩ литият ще се добива от глина. Но този метод е дълъг - отнема около две години, а изходът е метал, който трябва да се почиства, което изисква допълнителни разходи.
Истината е, че на Земята има огромни залежи от метала, той е разтворен и в океанската вода, но засега не знаем как да го добиваме. Подобни изследвания са правени в Германия, но все още не се говори за промишлено производство от морска вода.
Вторият начин е преработката на вече добития литий. Все повече и повече използвани батерии ще се трупат с всяка изминала година. Сега е по-евтино да се добива нов литий, отколкото да се рециклират стари батерии. Но по този въпрос се работи сериозно, защото е свързан с опазване на околната среда.
Известно е, че една малка батерия, каквато използваме в ежедневието ди, изхвърлена на сметище, отравя 20 квадратни метра земя. Между другото, в Германия за батерия, изхвърлена на боклука, глобата е 700 евро.
Трудно е да си представим колко ще отрови батерия с тегло 500 или повече килограма. В близко бъдеще експертите очакват приток на инвестиции в областта на обработката на литиеви батерии от световни правителства и международни корпорации.