Т рябва да се предприемат стъпки към декарбонизация на сухоземния транспорт - в България живеем с две години по-малко от средностатистическия европеец заради влошеното качество на въздуха.
Това каза днес българският евродепутат Петър Витанов, член на Комисията по околна среда към Европейския парламент, по време на излъчван на живо онлайн брифинг от Страсбург, пише БТА.
Изявлението му дойде в ден, в който ЕП предприе поредна стъпка по пътя за забрана на продажбата на нови коли с ДВГ от 1 януари 2035 г. В Страсбург бе одобрено законодателство за мярката, касаеща возила с вредни емисии.
Документът поставя и цел са свиване с 55 процента на въглеродните емисии от колите, продадени след 2030 г., спрямо нивата от 2021 г. Тази цел е по-висока от действащата в момента, която е на ниво 37,5 на сто.
Електрическите автомобили замърсяват атмосферата три пъти по-малко от конвенционалните модели, като се вземе предвид целия им жизнен цикъл. Преминаването към електрическа мобилност "значително би повишило качеството на въздуха в София", отбеляза Витанов.
За разлика от Унгария, Чехия, Словакия, Румъния и други европейски държави, които попадат сред големите производители на автомобили, ние не произвеждаме автомобили като краен продукт, посочи българският евродепутат. Въпреки наличието на не малко хора, заети в родния автомобилен сектор, нямаме компания, свързана с производство на части за двигатели с вътрешно горене.
Повечето български фирми от бранша създават софтуерни продукти - те също биха имали възможност да повишат капацитета и възможностите си чрез мерки, стимулиращи електрификацията, смята Витанов.
Тъй съобщи още, че по данни на българския бизнес, при евентуално промяна в законодателството, целяща да се стимулира електрификацията на автопарка, това потенциално би създало между 50 и 80 000 нови високоплатени и устойчиви работни места.
Форсирането на законодателството ще доведе до спад в цената на електромобилите", изтъкна Витанов, добавяйки, че до 2025-2026 г. така или иначе цените на електрическите автомобили ще се изравнят с тези на конвенционалните модели заради "икономията на мащаба" (намаляване на разходите за единица в резултат на увеличаване на производството - бел. ред.) и поевтиняване на батериите.
Според Витанов, ако не беше войната в Украйна, това поевтиняване щеше да е по-отчетливо.
На въпрос на БТА дали в България могат да се очакват програми за субсидиране на електромобили, както и за замяна на стари конвенционални коли с нови електрически, Витанов отговори:
В 22 държави (в Европейския съюз - бел. ред.) има програми за насърчаването на електрически автомобили. Необходими са подобни планове и у нас, за да може електрификацията да се осъществи на достъпна цена".
Като пример той посочи Румъния, където държавата осигурява 1800 евро за връщане на стар автомобил, както и предоставя 10 000 евро субсидия за нов е-модел. По този начин чисто нова електрическа Dacia, струваща 22-23 000 евро в шоурума, излиза едва 10 000 евро на крайния купувач.
Надявам се следващото българско правителство да успее да внедри подобни бонуси и насърчения за развитие на електрическата мобилност, завърши Витанов.