У величението на търсенето на електрически автомобили в Европа е доста под траекторията, на която институциите на ЕС разчитаха, когато през 2022 г. одобриха забраната за продажба на нови автомобили с двигател с вътрешно горене до 2035 г.
Автомобилната индустрия на Стария континент, в която работят около 13 милиона души, обаче инвестира десетки милиарди евро в тази електрификация, която не се развива достатъчно бързо, като същевременно е подложена на конкуренция от китайски модели, продавани на ниски цени благодарение на огромните субсидии, от които се възползват производителите им в родината си.
През септември Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, изрази отвореност към „гъвкавост“ и обяви, че клаузата за преглед на планираните решения, планирана за 2026 г., ще бъде преместена в края на тази година. Малко след това германското и италианското правителство се обявиха в подкрепа на отлагането на крайния срок за 2035 г.
Въпреки това, в съвместно становище преди Европейския съвет по околна среда на 21 октомври, Франция и Испания обединиха сили, за да защитят целта за 2035 г., която според тях „не трябва да се поставя под въпрос“.
Френската автомобилна индустрия научи за тази позиция чрез пресата и много представителни организации (производители, синдикати, дистрибутори и др.) се обидиха около становището, че не е било поискано тяхното мнение. На 23 октомври правителството публично потвърди позицията си в прессъобщение, оправдавайки я с желанието да подкрепи европейската автомобилна индустрия.
Текстът съдържа множество парадокси. „Франция и Испания се надяват, че следващото преразглеждане ще запази крайния срок от 2035 г. и екологичната амбиция на траекторията на емисиите на CO2“, заявиха двете държави в европейската си нота, като същевременно заявиха, че „производителите не трябва да бъдат санкционирани поради недостатъчно търсене“. Френските министерства на екологичния преход и икономиката „потвърждават ангажимента на Франция да подкрепя конкурентоспособността на френската автомобилна индустрия“ и изразяват надеждата си, че „европейският регламент относно емисиите CO2 от нови превозни средства ще обслужва предимно автомобилното производство в Европа“.
Нека не забравяме клиента: клиентът е този, който избира, а не правителствата. Днес клиентът не е готов - нито финансово, нито по отношение на навиците си - да премине масово към електрически автомобили“, се казва в позиция на синдикато FO.
„Под прикритието на екологията (правителството) взема идеологическо решение, което е откъснато от реалността, което пряко заплашва десетки хиляди работни места и целия индустриален сектор“, коментира Мунир Местари.
Френското правителство опитва да оправдае решението си със стремежа за „укрепване на стратегическа автономност“, казано по друг начин: да се премахне зависимостта от Китай и САЩ. В което няма нищо лошо, защото сега виждаме как започва да се разгаря нова криза с чипове заради един китайски производител и зависимостта на цялата индустрия от него.
Въпреки това, „изкуственото поддържане на целта за нулеви емисии до 2035 г. излага на риск цели сектори на индустрията и работни места, когато европейската индустрия се свива и е изправена пред китайска конкуренция“, според Филип Жилерон.
Между редовете на синдикалните изявления четем, че френската и европейската автомобилна индустрия се нуждаят от повече време, за да придобият суверенитет в електрическия сектор.
„Споделяме целта за въглероден неутралитет, но отказваме да позволим тя да се превърне в технократска догма. (...) Не можем да наложим пазар, който все още не съществува, без да съборим цял индустриален сектор“, предупреждава DSC FO на Stellantis и Renault.
В своя европейски документ Франция и Испания се застъпват по-специално за въвеждането на супервъглеродни кредити, които биха дали на малките електрически автомобили по-висок коефициент на CO2 от другите модели при изчисляване на средните емисии на продадените автопаркове, за да се насърчи продажбата на тези модели с нисък марж.