В последно време има широка дискусия относно атаката на китайските производители на международните пазари, в която се включи и нашата медия, дори съвсем наскоро писахме за готовността на китайските производители да разтърсят света.
Анализ на Фелипе Муноз за Motor1.com също засяга същата тази тема, но пречупена през призмата на позициите на китайските марки на пазара в Европа, от който става ясно, че те все още са далеч от това да застрашат някого. Но без това да значи, че няма да се случи.
Основните им предимства са конкурентното ценообразуване и подобряване на качеството. Мнозина твърдят, че китайските компании представляват угроза за традиционните производители в Европа и САЩ. И за това свидетелстват не едно и две изказвания на различни шефове на европейски производители, най-гласните от които са Карлос Тавареш (Stellantis) и Лука де Мео (Renault). Но дали тази масивна китайска вълна наистина се случва?
Преди да се даде отговор на този въпрос, нека уточним определение за „китайска кола”, защото говорим предимно за износ от Китай. Вече е факт, че страната изпревари Япония по износ за първото тримесечие, остава да проследим дали тази тенденция ще се запази до края на годината.
И тук идва един много важен факт: много от експортираните коли от Китай са произведени от производители с централи на Запад. Tesla, BMW, Volvo, Smart, Polestar, Dacia, Buick, Chevrolet, Lincoln и Lotus са сред компаниите, които произвеждат в Китай и изнасят за международните пазари, включително за Европа и САЩ. Но трябва ли да определяме тези автомобили като „китайски”?
От друга страна са автомобилите, произвеждани от компании, базирани в Китай. Те са насочени предимно към местния пазар, който се равнява на около 25 до 28 млн. годишно. Други се експортират като китайски автомобили (дизайн, развоен процес и производство). Тук се включват моделите на Changan, BYD, MG, Chery, Haval, NIO, Xpeng, JAC, Hongqi, Dongfeng, Wuling и много други.
Днешната реалност показва, че тази група от „чисти” китайски марки е далеч от това да е голям играч на европейския пазар, да не говорим, че те отсъстват напълно от пазара в САЩ. Според последните данни на JATO, китайските марки държат само 2% от общите регистрации на нови автомобили в Европа за първите четири месеца на годината.
Това се равнява на 85 900 бройки. Но да, в процентно отношение това се равнява на 102% ръст спрямо същия период на миналата година. Но въпреки сравнително конкурентните цени, европейските клиенти са все още мними към техните продукти.
Интересно е представянето на MG в Европа. Именно на тази марка се пада над 2/3 от обема на китайските автомобилни брандове, т.е. малко под 60 000 бройки. Това се дължи на много конкурентните електромобили, какъвто е MG 4, който през април влезе в Топ 10 за продажби на е-коли.
MG базира своя ръст не само на добрите си продукти, но и на историята си, която кара британците да разпознават марката все още като своя. Макар дизайнът и производството на колите MG да е в Китай, но марката е позиционирана като британска.
Въпросът е: колко време ще трябва на китайските марка да решат въпросите с репутацията си, която имат на Запад. Ниските цени могат да са добър начин за привличане на клиенти. Но само това няма да е достатъчно за промяна на негативното възприятие на китайските коли, които много хора имат по света.