М иналият месец Hyundai обяви, че ще инвестира $85 млрд. (няма грешка в цифрата) за „решения за интелигентна мобилност”. Не знам какво се крие в кавичките, но това определение ме кара да се притеснявам за бъдещето, което не бих изключил да върви в посока на сценария от „Аз, роботът”. То само подчертава „сеизмичната промяна”, която компанията вижда с прехода на индустрията към електрическа мобилност.
Към настоящия момент предпочитам простото определение „автомобил”, а този конкретен е мечта за българските клиенти на SUV: 180 к.с. и 4х4, формула, която у нас е гарант за успех. Добавям към нея и оборудване N-Line, за да завърша картинката, която включва кожа, велур, панорамен покрив, блокаж на диференциала и др. А, за разкош има и един ваучер от вносителя на марката за четири зимни гуми, така че Tucson 4x4 180 к.с. да стане незаобиколим фактор в избора ви.
Hyundai Tucson N-Line
Но той първо ще започне от дизайна. Винаги, когато съм писал по темата Hyundai, съм правил следното признание: аз съм фен на марката. Знам, знам, фенове може да има на всички немски марки, на Alfa Romeo, да има култ към Golf или Е36, но не и към корейските автомобили. Е, аз съм собственик на Hyundai и затова от самото началото си казвам, че съм пристрастен.
Пристрастен съм и към този Tucson (макар аз да карам i30), защото с него компанията направи дръзко изявление. Само за едно поколение тя премина от скучния но достъпен SUV, към поразителния и изтънчен кросоувър.
Моделът е на пазара вече няколко години, но времето не е отнело от ефекта, който Tucson предизвиква от пръв поглед. В момента на пазара има стотици средноразмерни SUV, но този конкретен изпъква. Без значение дали харесвате неговите Parametric Hidden Lights или не, той все още кара хората да се заглеждат по него.
Ефектът допълнително подсилва версията N-Line, в чиято черна гланцирана радиаторна решетка се откроява характерният светлинен подпис. Под нея се отваря по-голям и агресивен въздухозабарник, а основните светлини са монтирани точно пред колелата, на място, което се предполага, че трябва да отвежда въздух към ексклузивните за N-Line 19-ки.
За финален завършек, страничната линия се характеризира с арки на калниците в цвета на купето, черни кутии на страничните огледала, черни В- и С-колони и релси на покрива. Правоъгълната задна броня е в хармония със спортните двойни ауспуси, които са подчертани от червена рефлекторна лента.
Ако оформлението на предницата може да не се харесва на по-консервативните почитатели на корейското автомобилостроене, подобна опасност няма в интериора. Тук, макар и всичко да е модерно и технологично, все пак не е следван подходът на дръзките решения. Формата на волана е интересна, имаме 10,25-инчов сензорен екран. Тук впечатление правят ясно обозначението сензорни бутони на панела на климатичната система.
Селектор за shift-by-wire трансмисията няма, той е заменен от бутони. Пред тях е оформен цял клъстер от бутони за обдухване и подгрев на седалките, има такъв за HDC, за блокаж на централния диференциал и един селектор за избор на три режима на задвижване: Eco, Normal и Sport.
Във версията N-Line особено ме радват спортните седалки, тапицирани с перфориран черен велур и кожа. Воланът е кожен с червени шевове, каквито има още по седалките, вратите и средния подлакътник. Педалите са метални, а покривът – панорамен.
Синът ми е 1,85 м, има предостатъчно място в областта на коленете на задните седалки. Материалите са изключително приятни на допир, като отправна точка тук е пластмасата, за каквато клиентите на повечето основни конкуренти може да мечтаят. Багажникът е огромен: 620 л при бензиновата версия с предно, 575 л при хибридите.
Споменавайки хибридите, логично преминавам към задвижването, в която област отдавна не съм виждал такова разнообразие. И не преувеличавам, Tucson предлага „от пиле мляко”. Имаме самозареждащ се хибрид (230 к.с.) с предно или 4х4, имаме плъг-ин хибрид с четири задвижващи колела и 265 к.с.
Чистият бензин (между впрочем абсолютно всички ДВГ-та са с работен обем 1,6 литра) започва със 150 к.с., ръчка, предно или версия с 4х4. Следва същия мотор, но вече с мека хибридна технология и възможност за избор на автоматик. Следват два меки хибрида с по 180 к.с., единият с предно и „ръчка”, вторият със 7-степенен автоматик и 4х4.
Логиката казва, че би следвало да спра, но не, Tucson предлага и два дизела, нещо, което е все по-редно срещано. Първата версия е със 115 к.с., следват два меки хибрида с по 136 к.с., 7AT, предно или 4х4. Затова ви казах: „от пиле мляко”.
Аз тествам бензиновия мек хибрид със 180 к.с. и 4х4 задвижване, мечтана комбинация за българския клиент. Ако човек иска да има всичко, може да скочи на хибридните версии, които са оборудвани със система Terrain Mode с три режима (за кал, пясък и сняг), но истината е, че Tucson не е направен за движение извън пътя, просветът му е 170 мм. Затова моят вариант изглежда като идеалната среда, а блокажът на диференциала предполага, че може да ви измъкне от затруднено положение.
Режимът Sport пък повлиява на дросела, окачването (електронно регулируемо в моя случай, което е дори в повече) и обратната връзка от спортната настройка на кормилната система при N-Line.
Не съм гонил спортни изживявания със семейството на борда, нито съм атакувал високопланински проход. Направих най-тривиалното изпълнение – София – Бургас – София, но в най-неподходящото време от годината: 30 юни. С любезното съдействие на АПИ и безброй съботно-неделни шофьори за малко да посрещна джулай морнинг на магистралата.
За щастие, въпреки почти 5-часовото придвижване, в Tucson умора не се усеща. Отчасти „вина” носят седалките. Много интересно (и полезно в жестокото задръстване, в което попаднах) е активирането на камера в скоростомера или оборотомера, която се включва при подаване съответно на ляв или десен мигач.
Автомобилът не е направен за впечатляващи спортни изпълнения, а за комфортно придвижване. С по-висока скорост шумът от колелата става по-натрапчив и средният разход се вдига до към 10 л/100 км. Най-дразнещо за мен е нуждата да влизаш 3 нива навътре в асистиращите системи, за да можеш да изключиш асистента за поддържане лентата на движение. И това при всяко стартиране на двигателя. А можеше да става само чрез бутон като при Tiguan.
Иначе трябва да си запознат с интерфейса, за да можеш спокойно да го управляваш в движение. По едно време се бях толкова изнервил от уменията на дадени водачи да създават изключително опасни ситуации на пътя, че трябваше да си пусна функцията „Звуци на природата”, които да ме успокоят.
Няма да навлизам в дебрите на системите за активно подпомагане на водача, тъй като нещата много ще се разводнят. Факт е, че моделът е оборудван с целия технологичен арсенал на Hyundai.
Цените на Tucson започват от 56 780 лв. и стигат до 101 400 лв. с ДДС, като причината за този голям „ластик” е огромното разнообразие на задвижванията. Стартовата цена на тестовия ми автомобил е 65 980 лв., но в изпълнението N-Line тя достига 91 000 лв. с ДДС. Никак не малко пари, но пък вносителят, както казах в началото, е подготвил една зимна изненада точно за модификацията 1,6 T-GDI 180 48V 4WD 7AT – ваучер за комплект зимни гуми.
Технически характеристики:
Hyundai Tucson 1,6 T-GDI 180 48V 4WD 7AT
Размери
Дължина, мм: 4500
Широчина, мм: 1865
Височина, мм: 1650
Междуосие, мм: 2680
Собствено тегло, кг: 1558
Двигател
Тип: редови, 4-цилиндров, турбо
Работен обем, куб. см: 1598
Макс. мощност, к.с. при об./мин: 180 при 5500
Макс. въртящ момент, Нм при об./мин: 265 при 5500
Динамика
Макс. скорост, км/ч: 201
Ускорение 0-100 км/ч, сек: 9,0
Среден разход, л/100 км: 6,0
Вредни емисии СО2, г/км: 157
Базова цена на модификацията, лв. с ДДС: 65 980
Цена на тествания модел, лв. с ДДС: 91 000 (N-Line)