Д нес за този модел знаят малцина, не са повече и хората, чували името на компанията. А нейното седалище е в германския Некерзулм, който свързваме само със завода на Audi. Но това не е било така през 60-те години, когато именно NSU Ro 80 печели титлата „Автомобил на 1968 година в Европа”.
В този период Ro 80 е истински пробив на пазара. Първо, моделът е първият премиум бизнес седан на NSU — преди това компанията е позната с мотоциклетите и компактните си модели.
Второ, моделът е изключително аеродинамичен, коефициентът на челно въздушно съпротивление е 0,35 (за сериен модел в края на 60-те години това е изключително постижение). Но качествата му далеч не спират с това: той стъпва на независимо окачване, четири дискови спирачки, предно предаване, сервоусилвател на волана. Трябва да се отбележи и полуавтоматичната скоростна кутия Saxomat на Fichtel & Sachs – подобна се монтира в няколко модела Porsche.
Дотук всичко изглежда изключително впечатляващо за онова време, но сега идва и основният акцент: под предния капак е монтиран Ванкелов двигател, което издига статута на автомобила на нивото на уникалност.
Да, Ro 80 не е първият модел с роторен двигател, но е първият сериен седан с такъв тип задвижване.
Дотук не казахме нищо за дизайна, но NSU Ro 80 е един от най-елегантните и стилни седани през 60-те години. Автор на дизайна е Клаус Люте, който впоследствие ще стане един от култовите дизайнери на BMW. Аеродинамичната форма на Ro 80 се откроява на фона на ръбатите Mercedes-Benz W110 и BMW Neue Klasse.
Завистници казват, че истинската работа е свършена от италиански дизайнери, а Люте накрая е сложил само подпис под проекта. Но няма как да не отдадем заслуженото на автора на шедьоври като E30 и E36.
Ванкеловият двигател е с работен обем 995 куб. см и мощност 115 к.с. Отличната аеродинамика и сравнително ниското тегло спомагат той да притежава доста добра за времето си динамика. Максималната му скорост е 180 км/ч, а ускорението до 100 км/ч отнема 13-14 секунди, но трябва да отбележим, че трансмисията е и полуавтоматична.
В разработката на своя флагман NSU влага много, затова и цената на Ro 80 е сериозна. В Германия стартовата цена е 14 150 марки, което е с хиляда повече от Mercedes-Benz 230 (W115).
Сравнението с масовия клас е още по-неблагоприятно. Opel Commodore с 6-цилиндров двигател струва с 2300 марки по-малко, макар да е по-мощен и по-бърз от NSU.
Тези факти няма как да помогнат на Ro 80 да запише желания добър пазарен дебют. Но журналистите са толкова прехласнати от дизайна и Ванкеловия двигател, че му присъждат званието „Автомобил на годината в Европа”.
Но не цената, а именно най-голямата новост в модела е и неговата Ахилесова пета. Дори немската инженерна мисъл не може да се справи с надеждността на роторния двигател. Тя е причина при ранните версии на модела да се стига до основен ремонт на едва 50-ина хиляди километра.
NSU се опитва всячески да разреши проблема, поема всички гаранционни разходи, дори следгаранционни ремонти на двигателя, което снижава печалбата драстично. Но така и не успяват да решат кардиналните проблеми на този революционен мотор.
Така Ro 80 бързо си спечелва имиджа на капризен и непредсказуем автомобил. Продажбите, скромни по начало, се сриват. Само година след спечелването на европейското отличие, NSU минава под контрола на Volkswagen. Производството на Ro 80 спира през 1977 г., с което се слага и точка на историята на марката.
За 10 години в Некерзулм са произведени 37 402 бройки. Днес всеки един от тези автомобили е класика.