З а сезон 1995 във Формула Световната автомобилна федерация (ФИА) въвежда нови правила, ограничаващи работния обем на двигателите на 3,0 литра. Производителите са свободни да използват V8 илиV12 агрегати, но бързо става ясно, че най-доброто съотношение мощност/тегло се осигурява от V10. Без принудително пълнене, този двигатели се развъртат до ненормалните 20 об./мин и спокойно надхвърлят 800 к.с. мощност. Бонусът е невероятният звук, който генерират. Тази ера, доминирана от Михаел Шумахер и Ferrari, завършва през 2005 г., когато на сцената излизат 2,4-литровите V8 мотори.
През 2000 г., само година, след като печели „24 часа на Льо Ман”, BMW се завръща във Формула 1 като доставчик на двигатели с екипа на сър Франк Уилямс. Това сътрудничество продължава пет години и, макар да не носи успехи, то вдъхновява М-дизивията да направи двигател за серийните модели на баварците.
Само че, за изненада на мнозина, той път инженерите тръгват в коренно противоположна посока: вместо да използват съществуващ двигател, който да „напомпат”, те създават изцяло нов агрегат, облягайки се на опита, който натрупват с двигателите за Ф1.
BMW
BMW S85
Обозначен S85B50 (за кратко S85), този вдъхновяващ нов двигател става първият сериен V10 на BMW. Използвани са идентични материали и технологии, които баварците внедряват в Р-серията двигатели за Ф1.
С диаметър и ход на буталото от съответно 92 и 75,2 мм, S85 е с работен обем 5,0 литра и степен на сгъстяване 12,0:1.
Максималната му мощност е 500 к.с. при 7750 об./мин и 520 Нм при 6100 об./мин. Това ще рече 100 к.с. на литър работен обем, S85 бе (и все още е) от най-мощните атмосферни двигатели, монтиран някога в сериен автомобил.
Но, освен впечатляващите цифрови параметри, S85 генерира един най-поразителните звуци от работата на двигател с вътрешно горене, който години наред се свързваше със света на Формула 1.
На пътя този баварски шедьовър излиза през 2004 г. с новото М5. Е60 с буквата М е първият сериен седан, оборудван с V10 под капака. Любопитното е, че този модел се вгражда и под капака на Е61 (първото серийно комби с V10), който за мнозина заклети фенове на BMW е Светият Граал, до който се докопват 1000 човека.
Между 2004 и 2010 г. са произведени малко над 20 500 бройки E60/E61, повечето от които са оборудвани със 7-степенна автоматизирана SMG III трансмисия, но за Северна Америка се предлага и 6-степенна ръчна кутия.
Няколко месеца след дебюта на М6 идва и М6 (купе и кабриолет). Това е вторият модел, оборудван с S85.
Освен двете М-ки, S85 задвижва и много по-малко познатия Wiesmann GT MF5, в който двигателят е напомпан до 600 к.с. Другият е още по-малко познат – Veritas RS III, при който вече е 650 к.с.
Макар този двигател да не е сред най-надеждните, единственият V10 на BMW без съмнение сред най-впечатляващите и потресаващо добре звучащите двигатели.