О т самото начало на производството на автомобили в края на 20-те години, BMW е силно заинтересован от моторния спорт. До 1939 г. баварците имат победи в различни класове в „Миле Миля”, „24 часа на Льо Ман” и други, след което на сцената излизат нацистите.
След като адът на Втората Световна война свършва, BMW има сериозни трудности и оцеляването й ляга върху плещите на мотоциклетите и малката Isetta, произвеждана по лиценз на италианската Iso Autoveicoli. Нещата тръгват в правилната посока с моделната линия Neue Klasse през 60-те години, която спасява компанията и дава възможност тя отново да погледне към моторния спорт.
През 1968 г. идва моментът, когато да се мине на следващото ниво и да се произведе купе, което да е успешно не само като продажби, но и да се противопостави на Porsche или Ford във все по-популярния European Touring Car Championship (ETCC).
BMW
Решението е E9, лансиран първоначално като 2800 CS (Coupe Sport). Той еволюира в карбураторния 3.0 CS и в последствие в инжекционния 3.0 CSi през 1971 г. Същата година баварците създават екип от 35 служители, които получават задачата да създадат състезателна версия на E9. Основната цел на екипа, който на следващата година ще бъде наречен BMW Motorsport GmbH, е хомологационен модел за ETCC. Резултатът: легенда, която феновете познават като 3.0 Coupe Sport Light.
Както предполага самото име, моделът е по-лек от донорите си. Това е постигнато чрез използване на по-тънка стомана в различни зони, без това да компрометира структурната здравина на купето. Нещо повече, инженерите използват алуминий за панелите на вратите, капака на двигателя и капака на багажника, което сваля още килограми. Резултатът е автомобил с тегло 1165 кг, 181 км по-малко от карбураторния CS.
Докато състезателните автомобили са накичени с характерните за брони и спойлери, първата партида хомологационни улични модели приличат на 3.0 CS и CSi. Разликите са в няколко ивици, емблеми 3.0 CSL и малко по-различни брони. Това се променя през 1973 г., когато броните вече стават супер агресивни, като идващия от моторните спортове кит вече е монтиран и на уличните модели. Резултатът е, че автомобилът получава прякора „Батмобил”.
BMW
Под предния капак на първите 169 бройки за пътя от края на 1971 г. до 1972 г. е монтиран карбураторен 3,0-литров мотор (М30) със 180 к.с. С цел да се хомологира CSL за класа над 3,0 литра, втората партида автомобили разчита на двигател с работен обем 3003 куб. см, но вече с инжекцион на Bosch, чиято мощност достига почти 200 к.с. и 273 Нм. Третата и най-способна версия на редовия „шестак” е с обем 3153 куб. см, чиято мощност е 203 к.с. и 286 Нм.
Без значение на двигателя, скоростната кутия е 4-степенна Getrag „ръчка” и диференциал с ограничено приплъзване.
BMW
Двигателите на състезателните автомобили са раздути до 3,5 литра, размитат на Kugelfischer механична инжекционна система, развиващи около 350 к.с. през 1972 г., а на следващата година мощността е увеличена с още 25 к.с.
3.0 CSL придобива легендарен статут сред ентусиастите Произведени са точно 1265 хомологационни модела между 1971 и 1975 г. Този успех е силно подпомогнат от състезателните автомобили, които печелят ETCC в дебютния си сезон (1973 г.) и продължават да доминират шампионата до 1979 г., като губят титлата само веднъж (през 1974 г.).
Същият този впечатляващ автомобил е отговорен за още един триумф в Льо Ман, завършвайки пръв в класа си през 1973 г.
Макар никога да не получава прословутата емблема „М”, 3.0 CSL представя дивизията Motorsport пред света. Той не е нито най-бързият, нито най-мощният спортен автомобил от своята ера, но е един от най-впечатляващите. Това е прародителят на всички М-ки, чийто „родител” тази година празнува 50-годишнина.