О сновите за електрическия ID. Buzz са поставени още през 1970 г., когато Адолф Калберлах, оглавяващ отдела за изследвания, проектира първите електрически системи за задвижване на Volkswagen. Две години по-късно е показан прототипът T2, базиран на Bulli.
Първият прототип на T2 – лекотоварен камион с открита товарна платформа – тежи 2,2 тона и носи 880 кг батерии с капацитет 21,6 kWh.Капацитетът на батерията на ID. Buzz е 77 kWh, а теглото й е 500 кг.
Електрическият Т2 от 1972 г. е базиран на платформата на конвенционалния T2, което прави монтирането на батерията под пода му много трудно. Логичното решение е батерията да се монтира в товарното отделение, от където може да се извади при нужда.
Всички знаем къде се монтират батериите на модерните електромобили. Двата модела си приличат и по това, че имат по един електромотор отзад, което ги прави много маневрени.
Пробегът та електрическия ван Т2 е около 85 км, но вместо зареждане, Volkswagen разработва система за смяна на батерията. През 1978 г. автопарк от седем Т2 е пуснат за тест в Берлин. Интересното е, че въпреки теглото на батерията от 880 кг, инженерите успяват да сменят батериите са само 5 минути.
Днес също съществуват опити за изграждане на работеща система за подмяна на батериите, но такава е трудно осъществима (и е скъпа начинание). ID. Buzz разчита на зареждане с максимална мощност от 170 kW.
Интересното е, че Т2 разчита на системата за възстановяване на енергия, която преобразява кинетичната енергия при спиране в електричество. Тогава това е нещо впечатляващо, днес никой дори не се замисля за нея.