Т ова е история на едно велико противоборство. Вероятно мнозина я знаят, а други не. Използваме юбилея на Lamborghini като повод, за да погледнем отново на този пряк и задочен дуел между двама непримирими противници.
Макар че тук ще говорим за Феручо Ламборгини, неговата история е пряко свързана, дори катализирана от най-великия италианец в историята на италианското автомобилостроене. Без съмнение неговото име е Енцо Ферари. Но на подиума на великите, сред които фигурират имената на Винченцо Ланча, Джовани Аниели и Николо Ромео, с лакти и бикове място си пробива и Феручо Ламборгини.
За разлика от Енцо, Феручо започва кариерата си не със състезания. Той дори не ги харесва. Те му отвръщат със същото. Ламборгини решава да застане на старт на „Миле Миля” зад волана на Fiat, доработен със собствени сили. Тази надпревара завършва комично за състезателя, Феручо не успява да задържи автомобила в един завой и се забива във витрината на малко кафене.
С това приключва състезателната кариера на италианеца. Ламборгини разбира от ранна детска възраст, че за да стъпиш на краката си в живота, трябва да работиш или по-скоро да ореш. Няма наследство и щедри роднини. Успехът трябва да бъде изкован самостоятелно.
В края на 40-те години той започва с ремонти на стари военни камиони и влекачи, останали в Италия от съюзническите войски. След това постепенно преминава към аграрната техника. В началото ги ремонтира, чак след това започва да произвежда свои собствени трактори. Първоначално те се задвижват от бензин, но след това се минава на дизелово гориво.
Бизнесът процъфтява бързо. Също толкова бързо забогатява и Феручо, а с това идва и интересът му към скъпите автомобили. През 50-те години той опипва почвата с Lancia и Alfa Romeo, за да стигне до Ferrari. И сагата започва.
Феручо купува наведнъж два броя Ferrari 250 GT — черен за себе си, бял за съпругата си. Но съединителят и на двата автомобила често се поврежда. Няколко пъти се стига до сервиза на „кончетата”, но проблемът така и не е отстранен. Тогава подразненият тракторен магнат се обръща към своите механици да разглобят съединителя на Ferrari. Феручо Ламборгини установява с изненада, че скъпият 250 GT използва същите компоненти като неговите трактори.
Феручо решава да се срещне с Енцо Ферари, за да поговорят. Диалогът се оказва като в най-добрите традиции на бразилските телевизионни сериали. Феручо не се колебае да изрази пред Енцо всичко, което мисли за качеството на суперавтомобилите от Маранело. Il Commendatore не е известен с благия си нрав, затова изпраща събеседника си да се занимава с тракторите, защото от друго не разбира.
Феручо Ламборгини при представянето на 350 GTV през 1963 г.
Това Феручо не можеше да преглътне. Противно на съвета на Енцо, той се заема да създаде своя собствена марка суперавтомобили, които да бъдат бързи и красиви като Ferrari, но също така удобни и надеждни. С други думи казано, автомобили, с които да натрие носа на Енцо.
Речено-сторено. Ще минат само две години и на изложението в Торино през есента на 1963 г. Lamborghini ще направи своя дебют като автомобилен производител, представяйки концептуалното купе 350 GTV.
Оттам насетне следващ 60 години славна автомобилна история.