Н а 8 ноември 1957 г. от конвейра на завода Sachsenring в Цвикау слиза първият „народен” източногермански автомобил.
Първият модел с индекс P50, меко казано, не е особено мощен. Той получава двутактов двуцилиндров двигател с работен обем само 500 куб. см и мощност 18 к.с. с въздушно охлаждане. Двигателят дори няма горивна помпа. Горивото влиза в карбуратора гравитационно от 26-литровия резервоар, разположен директно под капака
По-късно, когато в допълнение към двувратката, в производство влиза и комби с три врати, мощността на двигателя се увеличава до 26 „коня“, а обемът му нараства с 20%, достигайки впечатляващите 0,6 литра!
Всъщност двигателят - потомък на предвоенния DKW – има доста оригинална конфигурация за онези години с напречно разположение и преобразувател на въртящия момент, разположен между двигателя и двувалова 4-степенна ръчна скоростна кутия .
Впоследствие тази схема се оказва общоприета и днес доминира в световната автомобилна индустрия. В същото време през 50-те години извън ГДР само шведите от SAAB го използват за своите автомобили. Въпреки и не директни, те също са наследници на потенциала на автомобилите DKW.
По това време кормилното управление също се оказва доста модерно - дизайнът използва механизъм с рейка и зъбно колело. Въпреки това „акцентът“, който все още отличава марката, която отдавна е влязла в историята, е купето на автомобила.
Ако в основата му имаше рама от щамповани стоманени части с дървени елементи, всички панели на Trabant бяха направени от дуропласт. Това е един от трите основни вида пластмаси (на феноластична основа), направени от остатъчните продукти при производството на памук.
Благодарение на свойствата на пластмасата, която не ръждясва, частите на каросерията на Trabant са изключително устойчиви на корозия, като в същото време осигуряват на миниавтомобила безпрецедентно ниско тегло - само 620 кг.
Trabant претърпя само една голяма модернизация - през 1988 г., когато излиза модификацията Trabant 1.1 с двигател 1100 куб. см от Volkswagen Polo, който постепенно започна да измества версията с двутактов двигател.
Trabant остава на поточната линия 34 години, но след обединението на Германия купувачите се отдръпват от него. С течение на времето обаче германците разпознаха „Тръби” и отдавна вече гледат на него като на колекционерска вещ.
Автомобилът се превърна в своеобразен исторически артефакт и днес колекционерите дават мило и драго за добре запазени модели.
Общо три милиона „Трабант”-а слязат от поточната линия.