П ървата лимузина за висшето партийно ръководство – ГАЗ-13 „Чайка” – която на по-късен етап получава прозвището „членовоз”, е създадена в Нижни Новгород преди 64 години.
В средата на 50-те години на миналия век дори партийците в СССР осъзнават, че автомобилният транспорт е морално, технически и стилистично остарял. И това не засяга само масовия транспорт, но и гаражът на великата сила – ГОН (Гараж с особено предназначение), който обслужва първите лица.
ГАЗ-М1 е продукт на обстойно изучаване на чертежите на Ford Model B. Тиражите на Москвич-400 са малки, „Победи”-те са още по-малко, а „Волга” започва да се произвежда едва през 1956 г., но и тя не може да реши проблемите.
Ръководството на партията се нуждае от съвременен автомобил. Използваните по онова време ЗИС и ЗИМ, които са копия на западни аналози (и по-точно на Packard, какъвто Рузвелт подарява на Сталин), отдавна не са на нивото на поставяните им задачи.
ЗИМ разчита на 3,5-литров мотор с 90 к.с. и максимална скорост 120 км/ч. В края на 50-те години западните и най-вече американските аналози изглеждат като космически кораби, а ЗИМ се нуждае от 37 секунди, за да достигне 100 км/ч.
ГАЗ-13 "Чайка"
Както традицията повелява, съветските вождове решават, че трябва да се равняват по Америка. Затова инженерите и конструкторите на ГАЗ, ЗиЛ и НАМИ купуват Packard Caribbean (двуврат кабриолет от 1955 г.) и Packard Patrician (седан).
Packard Caribbean
След като черпят с шепи вдъхновение, през 1959 г. е създаден напълно оригинален съветски автомобил. Пускаме умишлено снимки на „Чайка”-та и Packard Caribbean, за да си направи всеки сам извода колко „оригинален” е ГАЗ-13.
Въпросният автомобил никога не е продаван на частни лица. Освен за висшия партиен ешелон, с „Чайка” са били награждавани най-големите герои на СССР: Юри Гагарин, Валентина Терещенко и др.
ГАЗ-13 не прилича на нищо друго, фигурирало в съветската авто индустрия до този момент. Автомобилът въвежда множество иновации в СССР: 3-степенна автоматична трансмисия, хидравлично серво на волана, вакуумен усилвател за спирачките, безкамерни гуми…
Двигателят е V8, проектиран специално за този модел. Казват, че „вдъхновение” руските инженери са почерпили от работата на колегите си в Chrysler. Работният му обем е 5,5 литра, а мощността 195 к.с.
ГАЗ-13 стига 100 км/ч за 20 секунди, максималната му скорост е 160 км/ч.
Сред най-впечатляващите характеристики на автомобила е климатикът. В началото това е грамадно 300-килограмово устройство, произведено в СССР. След това се минава на японска Toshiba. Първият такъв доставят за бронираната „Чайка” за Хо Ши Мин.
Най-много „Чайки” са във версия комби, колкото и странно да звучи, носещи името Черният доктор”. Тя се използва за съпровождаща линейка за важните особи.
От 1959 до 1981 г. са произведени 3179 бройки от ГАЗ-13. От 1976 г. в производство влиза и по-луксозната версия ГАЗ-14, но това е друга история.