С обственикът на полигона Johnny Bohmer Proving Ground записа нов световен рекорд за скорост с автомобил, който може да се движи по улиците.
Джони Бомер разви със своя силно модифициран Ford GT скорост от 310,8 мили/ч, което се равнява на 500,4 км/ч! По този начин изпревари всички други големи имена, надпреварващи се да гонят заветната граница, в това число Koenigsegg Agera, SSC Tuatara, Hennessey Venom F5, Bugatti Chiron SS.
Рекордът е постигнат на полигона, който е част от космическия център „Кенеди” във Флорида.
Историята на BADD GT започва през 2006 г., когато Бомер купува автомобила от шоурума. Целта му е да счупи границата от 300 мили/ч. През 2010 г. автомобилът става първият уличен модел, който развива 250 мили/ч за 1 миля от място. След това BADD GT влиза в Книгата на рекордите Гинес през 2012 г., когато взима класическата дистанция на четвърт миля с 282,232 мили/ч, рекорд, който все още не е подобрен.
Новата топ скорост за уличен автомобил е била постигната по време на тестове на 9 декември, след 16-годишна работа по усъвършенстване на колата.
И като казваме уличен модел, той е точно такъв: има климатик, електрически прозорци, пътническо място, работещо стерео, мигачи и т.н. Е, има си е парашут, но това на пречи на Джони Бомер да вози децата на училище с тази машина. А нейният V8 с две турбини генерира 1900 „коня” и 2240 Нм с Е85.
И още нещо любопитно, което ще видите във видеото: този зверски двигател работи с механична скоростна кутия.
Топ скоростта е била измерена чрез Racelogic VBox Performance Box Touch, както и с четири камери Garmin Ultra 30, контролния блок на FuelTech и Racepak.
Тази изумителна скорост е била постигната, докато Бомер и екипа му са тествали новата система FuelTech FT600 ECU, без въобще да имат намерение да влязат в полезрението на световните специализирани медии.
Веднага в края на рекорда Бомер излиза от колата и казва, че тя може още много. След това го потвърждава така:
„Вярваме, че BADD GT може много повече от този рекорд. В тази си конфигурация имаме още 500-700 к.с., с които можем да работим, за да увеличим наистина скоростта.”
А това значи само едно: тепърва ще пишем за Джони Бомер.