В сички го познават като Mr Bеan, но Аткинсън е изявен автомобилен фен, притежател допреди няколко години на McLaren F1, изявява се и като писател. В последната си рубрика в The Guardian той разсъждава на тема електрическа мобилност.
Роуън Аткинсън е и от т. нар. first adopters, хората, които първи решават да сменят конвенционалния си автомобил с електрически. Комикът продължава да обича електрическите коли, но се чувства все по-излъган, което го кара да заключи, за „запазването на стария бензинов автомобил може да е по-добре от покупката на електромобил.” Причината за това са някои екологични фактори, заради които той смята, че преходът на ток все още не е решението, за което ни го представят.
Любопитното е, че първата диплома за висше образования на Аткинсън е инженерна – електрически и електронен инженеринг, следва магистърска степен за контролни системи. Това, комбинирано с изявената любов към автомобила, обяснява защо комикът е сред първите, които преминава на електромобил.
Той купува първия си електрически хибрид преди 18 години, а първият чист електромобил преди 9 (BMW i3). „Електромобилите може би са бездушни, но те са прекрасни механизми: бързи, тих и, до скоро, много евтини за експлоатация. Но се чувствам леко измамен.”
Защо Аткинсън изказва такова становище?
Когато започнеш да задълбаваш във фактите, електрическата мобилност не изглежда да е екологичната панацея, която твърди че е.”
Аткинсън цитира факти от Volvo, които преди две години казаха, че при производството на електромобил се отделят 70% повече парникови газове отколкото при производството на кола с ДВГ.
Причината за това, според него, са тежките литиево-йонни батерии, които ще издържат около 10 години.
Разглежда и твърдотелните батерии, но смята, че масовото им въвеждане в експлоатация е доста далеч. През това време „ще направим милиони прекалено тежки електромобили с бързо остаряващи батерии.”
Темата на водорода също се разглежда от Mr Bean, но и тук стои въпросът за добива на чист водород. Другият казус е зарядната инфраструктура за водородните коли и камиони, която е много скъпа за изграждане.
Сред най-дразнещите факти за Аткинсън е този, че средно един нов автомобил се кара от първия му собственик само 3 години.
Това е безобразно прахосничество на световни ресурси, когато помислиш в колко добро състояние е една 3-годишна кола.”
Към края на размислите по темата, Аткинсън заключава, че „меденият ни месец с електрическите автомобили отива към края си, това не е нещо лошо: осъзнаваме, че трябва да бъдат проучени по-широк кръг от възможности, ако ще се опитаме правилно да адресираме много сериозните екологични проблеми, които използването на автомобили създадоха.”
Аткинсън смята, че трябва да се продължи с развитието на водорода, както и на синтетичните горива, за да се защитят по-старите автомобили, които все още има какво да дадат. В същото време трябва да се промотира нов бизнес модел за автомобилната индустрия, при койтоо „ще задържаме новите си автомобили по-дълго време”.
Електрическото задвижване ще е истинска, световна екологична полза един ден, но този ден все още не е настъпил.”