З апочваме с нещо тривиално, но абсолютно задължително във всеки автомобил: климатикът. Първият автомобил, оборудван с климатична система, е представен на 10 ноември 1939 г. на автомобилния салон в Чикаго. Първият автомобил с тази екстра е Packard 12 Sedan. До този момент климатичната система се използва в транспортна на товари, но 12-ката е първият сериен автомобил със система за охлаждане.
Климатичната система, естествено, е опция. Ето и интересната новина: цената на тази екстра по онова време е 274 долара, докато стойността на целия автомобил е около 700 долара. Но не само цената е проблемът, първият климатик е изключително ненадежден, голям и сложен уред. Затова е изоставен. Chrysler е марката, която въвежда масово климатичната система в своите модели през 50-те години.
Първите предпазни колани, подглавници и детски столчета
Тук няма да ви изненадаме. През 50-те години обаче Volvo изненадва Швеция с 5-годишна гаранция за всички щети, причинени на автомобила в резултат на сблъсък. А 1958 година ще се започни с факта, че новият модел PV544 и легендарният Amazon са оборудвани с 3-точкови предпазни колани на предните седалки.
Volvo е първият производител, който предлага това ниво на защита като стандартно оборудване в своите автомобили. Със своето изобретение те вероятно са спасили милиони хора на Земята.
През 60-те години за първи път в новото Volvo 140 се появяват подглавници на предните седалки и предпазни колани за тримата пътници на задните седалки.
През 1963 г. шведски специалисти започват да разработват детски столчета за кола, като стават първите в тази посока не само сред автомобилните производители, но и сред компаниите, произвеждащи продукти за деца. Още през 1964 г. първият прототип е официално представен, а през 1967 г. същият Volvo Amazon въвежда функция за завъртане на предната седалка, допълнена от предпазни колани за деца. През 1972 г. се появява пълноценна детско столче със седалка, обърната назад.
Първите въздушни възглавници
Бившия американски военен инженер Джон У. Хетрик патентова дизайн на въздушна възглавница, който съществува само на хартия през 1953 г. Той включваше резервоар за сгъстен въздух под капака и надуваеми торби, разположени на волана, в средата на предния панел и в жабката. Вентилът на цилиндъра се отваря и надува торбичките всеки път, когато натискът върху неговата пружинна ключалка я освобождава.
През същата година, само три месеца по-късно, подобен патент, но в Германия, получава местният изобретател Валтер Линдерер. След подробни проучвания на тази технология в Европа, още през 60-те години става ясно, че въздухът няма време да напълни системата с необходимата скорост.
В края на 50-те години Ford и General Motors също започват сериозни експерименти на тази тема. Но големият пробив идва в Япония, където през 1963 г. изобретателят Ясузобуро Кобори измисля как незабавно да надуе въздушна възглавница. Липсва само подходящ сензор.
Точно той е изобретен от американеца Алън Брийд четири години след японското изобретение. Дизайнът на Брийд, чиято идея, между другото, той продава само за $5, се счита от мнозина за отправна точка в историята на въздушните възглавници.
В началото на 70-те години Ford предлага първите автомобили, оборудвани с въздушни възглавници. Вярно, не серийни, а само експериментални. Първият сериен автомобил с въздушна възглавница е Oldsmobile Toronado през 1973 г.
През 1981 г., на 5 март, на автомобилното изложение в Женева, Mercedes-Benz за първи път показа въздушна възглавница като опция и като допълнение към обтегачите на предпазните колани на своя W126. Тази комбинация и днес се счита за най-ефективната.
Първите пневматични гуми
Историята на изобретяването на пневматичната гума днес изглежда като легенда. Твърди се, че през 1888 г. ветеринарният лекар Джон Бойд Дънлоп се грижел за малкия си син, който карал триколка. Но веднага щом момчето се качи на паветата, лекарят излизал от равновесие заради твърдите гуми
На Дънлоп му хрумва идея - да обвие колелото с нещо като вътрешна гума, залепена от няколко гумени ленти, и да я напълни с въздух. Така се появява първият прототип на съвременната гума.
Предприемчивият Дънлоп патентова изобретението си през същата година и организира производството на пневматични гуми, основавайки през 1889 г. Dunlop Pneumatic Tire Company. И докато през 1891 г. Michelin не измисли сменяеми гуми, ветеринарният лекар произвежда изобретението си в оригиналната му форма - велосипедни гуми, залепени за колелото, които се напомпват с помпа за футболна топка.
По-късно в изследователския център на Dunlop за първи път създават водоотблъскваща каучукова смес за създаване на зимни гуми (модели Graspic, SJ4 и др.) без шипове против хлъзгане.
Първият радар за скорост
В историята на радарите всичко започва в сравнително далечното минало. Изобретателят на радара, устройство, способно да открива движещ се обект и дори да определя скоростта му, е съветският учен Павел Ощепков. През 1932 г. той изнася доклад, в който разказва за своето откритие.
Той работи за отбранителната промишленост и предлага използването на ефекта на отражението на радиовълните за търсене на летящи самолети. Идеята да се приложи полезното изобретение специално в областта на наблюдението на спазването на правилата за движение най-вероятно принадлежи на американците.
В резултат на масовата моторизация в началото на петдесетте години на миналия век, първите радари за контрол на скоростта са използвани в щатите Мичиган и Индиана. Необичайни, обемисти устройства по пътищата, които не предвещават нищо добро за състезателите, са забелязани през 1954 г. През 1961 г. американската компания Radatron Tonawanda не усвои производството на първите минирадари.
За официален рожден ден на стационарния „пистолет“ се счита за 20 януари - на този ден в Лондон през 1958 г. е инсталиран първият радар, записващ скоростта на автомобилите.
Първата запалителна свещ
През 1886 г. Робърт Бош основава собствен бизнес, откривайки „Работилница за прецизна механика и електротехника“ в околностите на Щутгарт. Първоначално в цеха има само двама служители, които се занимават с ремонт на всякакъв вид оборудване. Нещата се развиват значително, когато започва електрификацията на Щутгарт и Бош получава няколко изгодни поръчки.
Талантливият инженер обаче разбира, че само с ремонт няма да стигне далеч. И година по-късно, през 1887 г., той регистрира първото си изобретение. Бош разработва електрическа магнитна система за запалване на газовия двигател, повратна точка за все още малката фирма. И десет години по-късно той адаптира системата за бензинов двигател с вътрешно горене и създава запалителна свещ. Не е изненадващо, че след това името му стана известно в целия свят.
Първият светофар
Общоприет факт е, че първият светофар се появява през 1868 г. в Лондон. Но всъщност в столицата на Великобритания е монтиран семафор, подобен на тези, използвани в железниците.
Истинският светофар е изобретен през 1914 г. - на 5 август в Кливлънд, Америка, са инсталирани първите полуавтоматични светофари, проектирани от Джеймс Хоуг. Те са с червен и зелен сигнал и се контролирани от полицай, който седи в специална кабинка. Нито властите, нито шофьорите все още осъзнават защо е необходимо ново устройство - през 1914 г. в Кливлънд няма толкова много коли (Ford T все още не е наводнил Америка).
С напредване на моторизацията се увеличават и задръстванията. Изобретението на Хоуг не смогва. През 1923 г. Гарет Морган патентова първия автоматичен светофар, който сам превключва сигналите.