В секи шофьор е забелязал, че агресията на пътя се увеличава. И сякаш каквито и мерки да се предприемат, колкото повече наказания и по-големи глоби да има, ефект в укротяване на шофьорите няма.
Напротив, те стават все по-агресивни и все повече от тях започват да проявяват такива тенденции. Ситуацията се влошава не само у нас, но и по целия свят, показват различни проучвания. Едно от тях, дело на американската фондация за пътна безопасност AAA открива, че 96% от шофьорите си признават, че са шофирали агресивно през последната година, съобщава Autoblog.
Този процент е стряскащ, защото предполага, че повечето шофьори правят повече от това от време на време да натискат клаксона, да не спазват дистанция и да „натискат“ другите коли или да подминават гневно друга кола. Това също така сигнализира, че агресивното поведение по пътищата може би се е нормализирало. В Съединените щати и другаде шофьорите съобщават, че са били свидетели на инциденти, свързани с ярост на пътя, с тревожна редовност и много от тях признават, че си отмъщават по същия начин.
В Австралия например, проучване на Университета на Нов Южен Уелс установи, че шофьорите, които се „залепят“ за предния, натискат клаксона от гняв и жестикулират, са сред най-често срещаните реакции, когато се чувстват провокирани. Дори иначе спокойни хора, отбелязва проучването, могат да се разстроят под стрес на пътя и да реагират така.
В световен мащаб подобно поведение се наблюдава както в градовете, така и по магистралите, независимо дали е сред задръстванията в Токио, претъпканите булеварди в Делхи или магистралите в Европа. Източниците и интензивността се различават, но емоционалната цена е широко позната: фрустрация, нетърпение, възприемани заплахи за личната безопасност или статус (познатото у нас като „ти знаеш ли кой съм аз“).
Какво подхранва този бум? Експертите посочват комбинация от фактори. Градските задръствания, по-дългото време за пътуване до работа, нарастващите изисквания към графиците ни и постоянната свързаност на смартфоните увеличават стреса.
Освен това много шофьори се чувстват анонимни и безотговорни зад волана. Мнозина гледат на колата си като на продължение на личното си пространство, което кара една обикновена смяна на лентата да се усеща като лична атака, изискваща отмъщение. Психологически проучвания показват, че излагането на агресивно поведение поражда още повече от него – един вид ефект на „заразяване“. Анализът на AAA отбелязва, че агресивното шофиране поражда още по-агресивно шофиране: шофьорите, които виждат другите да се държат зле, са по-склонни самите те да се държат зле.
Реални вреди произтичат от яростта на пътя. В САЩ се смята, че агресивното шофиране е причина за повече от половината фатални катастрофи. Инцидентите, породени от ярост, са довели до наранявания и смъртни случаи, материални щети, конфронтации и дори смъртоносно насилие. Съобщенията за стрелби и нападения, произтичащи от пътни конфликти, са се увеличили, особено през последните години.
За да се ограничи тази ускоряваща се криза, е от съществено значение двоен подход, фокусиран върху индивидуалната отговорност и обществената промяна. Първо, образователните и осведомителните кампании са ключова отправна точка. Шофьорите трябва да бъдат напомняни, че реакцията с гняв често влошава ситуацията, а не я прави по-безопасна. Посланията в социалните мрежи и програмите за обучение на шофьори могат да помогнат за засилване на техниките за успокояване и деескалация.
Второ, проектирането на пътищата и управлението на трафика играят роля. По-плавният трафик, по-добрата сигнализация и управлението на участъците намаляват неприятните забавяния и предотвратяват критични ситуации. Интелигентните системи за движение и адаптивната сигнализация могат да облекчат напрежението в градските райони.
Трето, необходими са правоприлагане и по-строги наказания. Много държави и региони вече класифицират насилственото или безразсъдно шофиране като престъпно поведение. Гарантирането, че умишлените агресивни действия – като опасно шофиране зад волана, отрязване на пътя или блокиране на пътя – носят значими последици, може да възпре ескалацията.
Четвърто, технологиите могат да помогнат. Видеорегистраторите, системите за наблюдение в автомобила и разпознаването на поведение, основано на изкуствен интелект, могат да идентифицират агресивни модели на шофиране и да издават предупреждения или дори да се намесят, въпреки че трябва да се внимава с поверителността и правните последици.
Пето, личните навици имат значение. Прости стратегии, като например по-ранно тръгване, за да не бързате, използване на успокояваща музика или подкасти, съзнателно дълбоко дишане, отказване от зрителен контакт или прибиране на телефона, могат да помогнат за предотвратяване на собствените ви изблици на агресия на пътя.
В крайна сметка, справянето с агресията на пътя изисква както колективни решения, така и лична сдържаност. Признаването, че агресията е често срещано явление не е извинение – това е призив за действие. Трябва да се опитаме да си върнем пътя не като бойно поле, а като споделено пространство, през което преминаваме с учтивост, търпение и бдително спокойствие.