К итайските автомобили са много по-евтини от повечето си конкуренти. Мнозина обвиняват китайците в раздаването на прекормерни субсидии за производителите, но се оказва, че това далеч не е единствената причина.
Има и една друга „малка тайна“, която всъщност оказва голямо влияние, показва анализ на Autocar. И тя е нещо, което може да бъде репликирано и от останалите компании, като част от тях вече работят в тази посока.
И това е споделянето на части. Да, веднага мнозина ще кажат, че и в момента много от утвърдените производители споделят части и дори цели архитектури. Само че това обикновено се случва в рамките на концерни между вътрешни брандове или при ограничени партньорства.
Рядкост е да видим например същите дръжки за вратите на два съвсем различни модела от различни компании. В Китай това не е нещо необичайно. Но и почти никой не се впечатлява от това. Докато в Европа и САЩ например, дори леки прилики в компоненти, веднага предизвикват критики за копиране, мързел и т.н.
Утвърдените западни марки пазят повечето свои дизайни и части. Смятат ги за начин да запазят своя стил, дизайн и дух. На хартия са прави. Китайският автомобилен сектор обърна тази философия с главата надолу. Вместо да преработват основния хардуер за всеки нов модел, китайските марки стандартизират недиференциращите компоненти в огромни части от своите портфолиа и в по-широката мрежа от доставчици.
Компоненти като дръжки на врати, регулатори на прозорци, пружини на окачването и основни кабелни снопове са силно стандартизирани. Цели електродвигатели, модули за управление на температурата и дори двигатели с вътрешно горене са внедрени в множество класове превозни средства и марки, създадени в съвместни предприятия.
Като разчитат на предварително валидирани, стандартизирани, готови компоненти, инженерните екипи намаляват циклите на разработка от традиционните четири до пет години до само 18 до 24 месеца. Доставчиците могат да произвеждат милиони идентични бройки, отключвайки огромен мащаб на производство, който намалява разходите за единица до нива, на които европейските и японските конкуренти се затрудняват да се достигнат. Анализаторите в индустрията изчисляват, че оперативният модел на Китай позволява на производителите да разработват превозни средства за почти половината от времето и със значително по-ниски инвестиции в сравнение с много традиционни конкуренти.
Осъзнавайки, че персонализираното инженерство се превръща в скъп лукс, европейските и японските автомобилни производители започват да следват китайския модел. Като се откажат от ненужната диференциация по отношение на невидимите части, традиционните марки се надяват да намалят разходите за разработка и да си възвърнат конкурентоспособността на все по-чувствителния към цените световен пазар.
С прехода на индустрията към софтуерно дефинирани превозни средства и електрификация, скоростта стана също толкова важна, колкото и инженерното съвършенство. Потребителите все повече очакват чести актуализации, усъвършенствани цифрови функции и конкурентни цени. Компаниите, които продължават да преоткриват едни и същи скрити компоненти за всеки нов модел, рискуват да изостанат от производителите, които дават приоритет на ефективността.
Споделянето на стандартни части не означава жертване на иновациите. Всъщност, то може да даде възможност за по-голяма част от тях. Чрез намаляване на разходите за компоненти, които добавят малка конкурентна стойност, автомобилните производители могат да инвестират по-сериозно в технологиите, които наистина отличават техните автомобили.