Българи направиха уникална „Жигула”

Д ългата ни съвместна история с Русия е предмет на много дискусии (къде положителни, къде отрицателни), но има един факт, който е безспорен: това е носталгията на българския шофьор по руските автомобили. Едва ли този феномен може да се разбере от поколенията Y и Z, но аз няма как да забравя „Кърмит”, зелената ни „Жигула”, на която съм се учил да шофирам.

Но зад тази уникална руска машина VAZ-2101 стои нещо много повече от носталгия, тук става въпрос за любов. Обикновено сме свикнали да виждаме тунинг на всевъзможни спортни или луксозни машини, но подобни изпълнения са рядкост. Клиентът отива в GB Design с желанието да се направи цялостен интериор на „Жигула”-та. След като възложителят и изпълнителят изглаждат някои различия, свързани с исканията на клиента и готовността на изпълнителя да ги удовлетвори, работата започва.

С нея се заема Георги Борисов, който е собственик и главен дизайнер на ателието GB Design. Първоначално Георги не искал да се захваща с проекта, но в последствие влага цялото си сърце и умения в него. Той прави абсолютно всичко в интериора, като колата пристига при него с готов екстериор и двигател. Работата по автомобила е отнела на Георги около 3 месеца, а крайният резултат се нарича VAZ-2101 50th Anniversary Edition.

Както личи от името, този проект е в чест на 50-годишния юбилей на „Жигула”. Първите шест автомобила ВАЗ-2101 излизат от завода в Толиати на 9 април 1970 г.

Тук ще уточним, че не става въпрос за реставрация. Седалките са от Toyota, а централната конзола (каквато в оригинала липсва) е създадена от нулата. Същото важи и за четирите кори на вратите. Всеки сантиметър в интериора е облечен в естествена телешка кожа, а дървените елементи са изработени от орехова дървесина. Георги дори е направил и две възглавнички (както и две чанти на гърба на предните седалки), нещо, което бе почти задължителен атрибут за колите от преди 40-50 години, които обикновено лежаха под задното стъкло. Поработено е и по аудио системата, целият под на колата е шумоизолиран, като дори капачетата на пепелниците са пипнати и изглеждат страхотно. В действителност именно детайлите са нещото, което мен ме привлича най-много в целия този проект, а както се вижда и от коментарите във Фейсбук страницата на ателието – хората наистина гледат с носталгия по тези времена, когато шофьорът правеше основен ремонт на двигателя на път за морето.