В края на 80-те (1989 г. по-точно) години на миналия век в Страната на изгряващото слънце се ражда ново автомобилно творение. Мисията му е една - да атакува Америка. На 8 ноември 1989 г. японски легион под командването на Nissan щурмува САЩ, но не с бомби и торпеда, потопили американския флот при Пърл Харбър през 1941 г., а с луксозни автомобили, които да превземат пазара в премиум сегмента. Тогава колите на марката не са били много повече от луксозни Nissan-и за северноамериканския пазар.
РАЗЛЕДАЙТЕ МОРСКАТА НИ РАЗХОДКА С INFINITI Q50 HYBRID AWD
Единственото, което сега е останало от онази концепция, е добре изпитаният V6 на Nissan. Всичко останало е лукс, престиж и дори начин на живот, защото целта на европейските модели на Infiniti е да конкурират германските законодатели. Мнозина са се опитвали, но малцина (най-точно ще е да кажа никой) са успявали. Q също няма как да бие продажбите на Серия 3, а да предизвикаш BMW в собствената му играе е дързък ход. Но, подобно на интендантът (Q) на 007, Infiniti Q50 също разполага с цял технологичен арсенал, с който отмъква баварски клиенти.
#preso_petrov
Infiniti Q50 не е нито по-бърз, нито по-мощен, нито по-луксозен от немските си конкуренти, той просто е по-различен. Това е най-точното определение.
Що касае дизайна, Q50 определено може да се похвали със супер атрактивна визия, особено сравняван с немските си конкуренти. Q50 изглежда сякаш е проектиран от човек, а не от робот, херметически запечатан в студиото.
Дизайнерите са сближили максимално границите между спортното и елегантното излъчване. Мощната и масивна предница контрастира с елегантните форми на задницата, а в профил линиите са като на купе модел. Тази визия е в противовес на японския му конкурент Lexus, който е направил своите модели остри и ръбати, а отпред приличат на Хищника от едноименния филм с Арнолд Шварценегер, когато накрая сваля шлема на гадината.
#preso_petrov
В моя случай под предния капак е монтиран добре познат „Хищник” – атмосферен V6 с работен обем 3,5 литра, мощност 306 к.с. и 350 Нм. Той се подпомага от електромотор с мощност 50 кВт (64 к.с.) и 270 Нм, за да се постигне сумарен капацитет на системата от 364 к.с. и 546 Нм, които задвижват четирите колела посредством на 7-степенна автоматична трансмисия, като до 50% от въртящия момент може да бъде изпратен към предните колела при нужда.
(Ford)Focus-мокус, Golf ще бере ядове (тест драйв)
KIA Ceed продължава да е основа на успеха (тест драйв)
Х-Factor: отборът на Opel за SUV хитове (тест драйв)
ГоляМ(5) кеф. Тестваме BMW M5, М4 и М2 на „Серес” (тест драйв)
Целият този пакет работи чудесно. Педалът на газта в Q50 Hybrid има чувствителност като на състезателен автомобил, особено в режим Sport на системата Drive Mode Selector (другите налични са за индивидуално настройване, стандартен, еко и сняг). Наистина, при линейно ускорение запаса от мощност е в изобилие, който използвам при всяка възможност. Ако батерията с капацитет 1,4 квт ч е заредена, то ускорението до 100 км/ч отнема 5,4 секунди, като тук говорим за тегло от порядъка на 1900 кг (в зависимост от нивото на оборудване). Това е с 0,4 сек по-бавно от BMW 340i xDrive (5,0 сек), което е с около 300 кг по-леко и с 4000 лв. по-скъпо в базовото си оборудване.
#preso_petrov
По-важното за един хибрид е, че преходните процеси между бензиновия и електрическия мотор са отлично замаскирани: за тях разбираш не от вибрациите, а от показанията на приборите.
В крайна сметка определението спортен приляга чудесно за този хибрид, което не би трябвало да е така, тъй като при този тип автомобили се цели нисък разход на гориво. Е, такъв е и постигнат. Изминах около 1000 км с тестовия автомобил, като на магистралата не съм вдигал повече от разрешението 140 км/ч. Върнах автомобила със среден разход от 8,3 л/100 км бензин.
Големият проблем крие пакетът литиево-йонни батерии, който буквално е изял багажника. На хартия 400 литра звучи добре, но реално в него има място за два средни по размер куфара и един по-малък. Ако тръгнете на море с дете, този обем няма как да ви стигне.
За мое щастие този път бях само със съпругата ми, поради което побрахме нужното ни в малкия багажник. Иначе купето е достатъчно просторно за 2850 мм междуосие. Отзад има достатъчно място в областта на краката, стига двамата пътуващи отпред да не са над 1,80 метра.
Насоката на оформлението на интериора е ясна: осигуряване на пълен комфорт и лукс, в което начинание дизайнерите са се справили чудесно. Чувствам се отлично зад волана, тъй като отпред са ясно обособени две зони, подобни на кокпит, обгръщащи и водача, и пътника до него. Разделени сме от тунел и централна конзола, в която доминират два екрана: единият за навигацията, а другият за инфотейнмънт системата, настройките на автомобила и други. Интересното е, че при тези два дисплея Infiniti e запазила и доста механични бутони, на които вече не съм голям фен. Да, те са много по-лесни за употреба, няма две мнения по този въпрос, но и вече не са толкова модерни. Таблото също е аналогово, двата основни прибора за класически, но и поостарели като визия. Младежта ще намери за обезпокоително липсата на Android Auto или Apple CarPlay, но аз си предпочитам вградената навигация.
#preso_petrov
Не мога да пропусна системата Direct Adaptive Steering, т. нар. кормилно управление steer-by-wire, премахващо механичната връзка между гумите и волана. От меню на мултимедийната система може да се изберете едно от трите нива на усилие, както и едно от трите степени на острота на реакцията. Най-острият режим е наистина остър: от край до край са нужни само два и половина оборота на волана.
Аз си поиграх с настройките в режим Individual, като се спрях на стандартни настройки на двигателя и трансмисията, а воланът избрах със средна тежест и максимална острота. Това прави маневрирането в града много лесно, но на магистралата воланът не е толкова информативен. Возията, за сметка на това, е комфортна, макар трансмисията да е доста рязка в режим Sport. Затова предпочитам стандартния.
#preso_petrov
Най-новите автомобили влагат много в активната и пасивната безопасност, като три- и четирибуквените съкращения на системите може да запълнят една цяла страница в продуктовите каталози. Затова ще се задоволя само да кажа, че за сигурността тук се грижи Infiniti Safety Shield.
Заради коли като тази кросоувърите никога не може да се превърнат в мои любимци. Да, седаните постоянно губят позиции, но за мен това е класическата формула за луксозен автомобил, предлагащ най-доброто като излъчване, имидж и возия.
Технически характеристики:
Infiniti Q50 Hybrid AWD
Размери
Дължина, мм: 4810
Широчина, мм: 1820
Височина, мм: 1430
Междуосие, мм: 2850
Тегло, кг: 1888 - 1936
Електромотор
Мощност, к.с. (кВт): 68 (50)
Въртящ момент, Нм: 270
Двигател
Вид: V-образен, 6-цилиндров, атмосферен
Работен обем, куб. см: 3498
Макс. мощност, к.с. при об./мин: 306 при 6800
Макс. въртящ момент, Нм при об./мин: 350 при 5000
Сумарна мощност, к.с.: 364
Сумарен въртящ момент, Нм: 546
Динамика
Макс. скорост, км/ч: 250
Ускорение 0-100 км/ч, сек: 5,4
Среден разход, л/100 км: 6,6 – 6,8
Вредни емисии СО2, г/км: 154 – 159
Цена на тествания модел, лв. с ДДС: 100 700
Игра на тронове: Mercedes-Benz S560 4Matic L (тест драйв)
Ювелирна изработка за Peugeot 308 GTi (тест драйв)
BMW 530d Touring xDrive: Ефективна динамика (тест драйв)
В преследване на светкавици с Opel Insignia GSi (тест драйв)