С ъвременният автомобилен дизайн се е сблъскал с дигитална стена. В агресивен стремеж да имитират смартфоните, производителите на автомобили са прекарали години в премахване на физически бутони, циферблати и превключватели от таблата на колите. Резултатът?
Шофьорите са принудени да навигират през слоеве от сложни, бавни подменюта на сензорните екрани, само за да изпълняват основни функции като регулиране на климатика или включване на фаровете за мъгла – разочароващо потребителско изживяване, което е предизвикало сериозни критики от организациите за безопасност. За да се справят с тази самопричинена криза с интерфейса, автомобилните производители се обръщат към генеративен изкуствен интелект. Според анализ на Top Gear, големите автомобилни марки интегрират модели с голям изкуствен интелект директно в своите автомобили с цел да направят взаимодействието с множеството функции и технологии на колите по-лесно.
Поддръжниците твърдят, че това би могло да направи шофирането по-безопасно. Всяко взаимодействие, извършено чрез глас, е една причина по-малко шофьорът да откъсва поглед от пътя и да навигира в менютата. Тъй като съвременните коли добавят все повече функции и функции, гласовото взаимодействие може да се превърне в един от най-лесните начини за достъп до тях.
Технологията се простира и отвъд управлението на превозните средства. Бъдещите системи ще могат да препоръчват станции за зареждане, да обясняват предупредителните светлини, да предлагат маршрути въз основа на пътните условия, да отговарят на въпроси за превозното средство и дори да помагат при планирането на пътувания. Някои производители предвиждат асистенти с изкуствен интелект способни да предоставят контекстуална информация по време на пътуването.
Една от критиките е, че много функции могат да се изпълняват по-бързо чрез физически контроли. Регулирането на температурата, смяната на радиостанциите или активирането на отоплението на седалките често отнема само секунда с бутон. Изговарянето на команда не винаги е по-бързо, особено ако асистентът не ни разбере от първия път, което все още се случва често.
Съществуват и опасения относно надеждността. Шофьорите може да толерират случайни грешки от асистент на смартфон, но очакванията са много по-високи в движещо се превозно средство. Система с изкуствен интелект, която не разбира навигационните инструкции или неправилно активира функция, може бързо да стане по-досадна, отколкото полезна.
Поверителността е друг фактор, който трябва да се вземе предвид. Много усъвършенствани асистенти с изкуствен интелект разчитат на облачна обработка, което означава, че разговорите могат да се предават на отдалечени сървъри за анализ.
Освен това, остават съществени технически пречки. Ако останем без мобилен сигнал, докато шофираме през отдалечен планински проход, зависимата от облака обработка на данни с изкуствен интелект се изключва напълно. Част от функциите се обработват локално, за да се избегне този проблем, но дори и така скептицизмът остава висок засега.
С други думи, все още е много рано за AI асистентите в колите да бъдат възприети от мнозинството като наистина полезни. Но това е и естественият път на всяка технология. Първите стъпки винаги са трудни, посрещнати със съмнения и недоволство. Това пък дава възможност на компаниите да идентифицират слабите места, да ги адресират и постепенно да изградят услуги, които наистина се харесват.
Конкретно гласовото управление е идея, която автомобилните компании харесват от много години. Резултатите обаче провокираха предимно смешни шеги и закачки, за което допринесе много и Джеръми Кларксън през годините. Но сега, с помощта на AI, изглежда, че технологията е готова за нов опит да ни накара да говорим с колите си.