П овече от век автомобилната индустрия разчита на петрола, но сега той плавно и сигурно се заменя от тока. Tesla и BYD продават все повече и повече електромобили и пазарният им дял нараства, но всички останали бързат да ги настигнат.
Изглежда обаче Китай има още какво да каже по темата Двигател с вътрешно горене. Guangzhou Automobile Group (GAC) представи първия в света автомобилен двигател, който гори амоняк.
Двигателят е разработен от центъра за изследване и развитие на GAC и се казва, че може да изгаря течен амоняк по-ефективно и безопасно от досегашните опити в тази посока. Амонякът е потенциално алтернативно гориво за автомобилите, тъй като не съдържа въглерод и може да се произвежда от възобновяеми източници.
Въпреки това, той е критикуван за своята токсичност и ниска запалимост. Китайците казват, че техният двигател е преодолял тези предизвикателства и може да постигне 90% намаление на въглеродните емисии в сравнение с конвенционалните горива. Двигателят все още е в ранен етап на разработка и все още не е ясно кога (и дали) ще бъде вкаран в серийно производство. Съобщението на GAC обаче е значима стъпка напред в развитието на амоняка като жизнеспособно алтернативно гориво за транспортни нужди.
Подробности за двигателя няма. GAC казва, че той е 2,0-литров двигател, максималната му мощност е 163 к.с. и отделя с 90% по-малко емисии СО2 спрямо бензинов мотор.
Амонячно-въздушните смеси имат ниска скорост на разпространение на пламъка. Следователно, за стабилна работа на двигателя, като правило се използва второ гориво - дизел или водород. Двойното впръскване също намалява емисиите CO и NOx, но това е пряк път към усложняване на процесите и по-високите разходи. За да може двигателят с вътрешно горене да работи равномерно в целия оборотен диапазон, GAC е приложил нова технология за запалване и прецизен контрол на процеса на смяна на фазата на впръскване на амоняк.
В същото време самият амоняк е силно токсичен: при вдишване неговите пари причиняват белодробен оток и тежко увреждане на нервната система. Освен това по-голямата част от амоняка все още се произвежда от естествени енергийни източници по метода на Хабер-Бош, който отделя много парникови газове. Единственото решение тук може да бъде зеленият амоняк, произведен от възобновяеми енергийни източници без отделяне на въглероден диоксид. Мащабът на такова производство все още е по-малък от този на сивия амоняк.