Ф ормално за автор на първия Mercedes (все още без префикса Benz - той ще се появи едва след сливането на двете немски компании Daimler и Benz през 1926 г.) се смята Вилхелм Майбах, брилянтен немски дизайнер, а по-късно основател на собствена автомобилна компания.
Но би било крайно несправедливо да пренебрегнем ролята на Емил Йелинек, германски бизнесмен, живял по-голямата част от живота си в Австрия и Франция.
Черната овца в семейството
Йелинек, роден през 1853 г. в Лайпциг, е богат човек, ексцентрик и мързеливец. Средният от тримата синове на влиятелен равин, е като излязал от приказките: не толкова съобразителен, докато братята му се отличават с остър ум. По-младият, Макс-Херман, става известен лингвист в цяла Европа, а по-големият, Георг, е не по-малко уважаван на Стария континент като учител по право и, между другото, един от авторите на „Декларацията за Човешки права."
Mercedes-Benz
Емил Йелинек с дъщеря си
Емил, от друга страна, не обича да учи, но му доставя удоволствие да ходи по нервите на своите родители.
На 17, за изненада на всички, той започва нископлатена работа в железопътна компания. Тази позиция обаче му отворя интересни възможности. През нощта той, заедно с други смелчаци, организират състезания с парни локомотиви, приемайки незаконни залози. Когато властите разбират за това „невинно“ хоби, Емил излита с гръм и трясък на улицата. Родители му изпращат 19-годишния младеж във Франция и скоро бащата, възползвайки се от връзките си, урежда сина си на дипломатическа мисия в Мароко.
Младият мъж реагира спокойно на изгнанието си. Нещо повече, именно в Африка той полага основите на своето безгрижно бъдеще. След като съблазнява испанската еврейка Рейчъл Гогман, дъщеря на местен плантатор на тютюн, Йелинек скоро започва да изнася тютюн за Европа. Случайно заема вакантна позиция в местния клон на голяма френска банка, а успешната игра на фондовата борса увеличи капитала му.
Когато се връща в Европа, Йелинек вече е богат човек. Емил се бори със скуката, която съпътства всеки охолен живот, с помощта на най-скъпото и модерно хоби от края на 19 век - колите.
Когато през 1896 г. Емил вижда реклама във вестника за Daimler Motoren Gesellshaft, той веднага отива в Щутгарт. Появата на Йелинек, висок, с комични мустаци и буйно минало прави много дълбоко впечатление на Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах. За изненада на основателите и собствениците на Daimler Motoren Geselshaft, един странен господин, с леко клоунски външен вид, разбира доста от автомобили и най-важното - оказва се много щедър.
Емил, който следи всички тенденции в автомобилостроенето, знае добре, че повечето състезания, провеждани по това време, се печелят от автомобили, оборудвани с двигатели на Daimler. Затова той веднага поръчва две коли с мощност 4 и 9 к.с. Последният, според компанията, може да достигне повече от впечатляващите 40 км/ч. Всъщност Daimler Phoenix с 9 к.с. се е движел с не повече от 25 км/ч.
Mercedes-Benz
Mercedes-Simplex 40 hp от 1904 г.
Убеден в липсата на скорост, Йелинек информира Щутгарт, че ще купи още четири коли, при условие че максималната им скорост е около 50 км/ч. Даймлер и Майбах смятат, че увеличаването на мощността е опасно. Но поръчка за 4 коли няма как да бъде отказана.
След като получава квартет от по-мощни Phoenix-и, Емил вече е по-щастлив. Оставяйки един за себе си, Йелинек решава да продаде останалите три. В Ница, истинска земя на милионери, това не е трудно.
Барон Артър Ротшилд, подобно на много представители на естаблишмънта, който убива зимната скука на Лазурния бряг, има навика сутрин да се разхожда с кола из Ница. Баронът е изненадан, когато неговият Pahnard е изпреварен от непознат в чисто нов Daimler. Той разбира, че бързата кола принадлежи на господин, криещ се зад псевдонима „мосю Мерцедес“. Ротшилд купува колата му.
Защо Йелинек се крие зад псевдоним? Наречете го прищявка на богатите или просто желание за избягване на публичност, но по това време богатите господа често използват измислени имена.
Йелинек избира псевдонима си с причина. Може би поради силната си привързаност към съпругата си полуеврейка, полуиспанка, Емил изпитва изключително топли чувства към всичко испанско. Той говори този език свободно и според спомените на сина му „всичко, свързано с тази страна, заемаше специално място в сърцето му“.
А женското име „Мерцедес“, тоест „милостив“, според дълбокото убеждение на Йелинек, носи щастие на семейството му. Така Емил нарича дъщеря си Мерседес в тесния им семеен кръг, въпреки че истинското й име е Адриана Мариета Рамона Йелинек.
По същия начин нашият герой кръщава къща в Баден, а двете му вили в Ница са известни като "Вила Мерцедес - 1" и "Вила Мерцедес - 2". Впоследствие множество лодки и яхти на Емил ще носят „милостивото“ име, а последният апотеоз на един малко нездравословен навик ще бъде смяната на собствената му фамилия на Йелинек-Мерцедес.
След като продава първия Daimler на Ротшилд, "мосю Мерцедес" отива в Щутгарт, където механиците на Daimler Motoren Geselsahft леко настройват неговия Phoenix. Две седмици по-късно Емил повтаря трика с изпреварването на барона.
Ротшилд отново вади чековата си книжка. Научавайки „тайно“ от Емил, че във фабриката на Даймлер се разработват още по-мощни модели, Артур обещава да купи и тях... Без да се колебае, Йелинек прави поръчка за още 6 автомобила. По това време неговата бизнес репутация и проницателност му позволяват буквално да диктува условията на собствениците на Daimler Motoren Gesellshaft, като лично настоява за определени технически решения.
Емил нарежда на новата партида автомобили да се монтират четирицилиндрови двигатели (предишните модели са само с два цилиндъра), като двигателите трябва да бъдат разположени в предната част на автомобила. В края на 19 век подобно решение не изглежда толкова очевидно, колкото днес.
Колкото и банални и примитивни да изглеждат тези обяснения и аргументи, днес няма съмнение в правотата и далновидността на Йелинек. Тогава в Щутгарт с вдигане на рамене отстъпват пред желанията на щедрия клиент.
Както и досега, Емил запазва първата кола от новата партида за себе си, като решава да се появи на старта на Nice Automobile Week - може би най-престижното състезание в началото на века. Помпозното събитие, провеждано всяка пролет, привлича целия елит на Лазурния бряг и се състои от три части: високоскоростно изкачване на хълм, спринт на една миля и състезание за издръжливост от около 200 мили.
За да помогне на своя търговец, Даймлер изпраща опитния механик Вилхелм Бауер да помогне на Йелинек. Но „Мосю Мерцедес“ с Phoenix с 28 к.с. не успява да блесне в нито една от трите дисциплини. Още по-лошо: точно година по-късно, през март 1900 г., по време на следващата Автомобилна седмица се случва истинска трагедия. В началото на високоскоростното състезание от 1 миля, същият Вилхелм Бауер, този път управляващ колата сам, губи контрол и се блъска в каменна стена в първия завой. На следващия ден състезателят умира в болница.
Mercedes-Benz
Мерцедес Йелинек
Ново начало
Само няколко дни преди тази трагедия Готлиб Даймлер също почива неочаквано, така че депресията и песимизмът завземат фабриката в Щутгарт. В сърцето си Майбах решава завинаги да се откаже от участие в моторните спортове. Талантливият дизайнер е сигурен: преследването на все повече конски сили би довело само до жертви. И, разбира се, той обвинява за всички грехове Йелинек, който започва надпреварата за повече мощност.
Йелинек вярва, и като цяло, с основание, че основната причина за катастрофата на Бауер не е мощността – цели 28 к.с. – а самата конструкция на автомобила. Двигателят е толкова голям, колкото и самата кола. Daimler Phoenix, с високия си център на тежестта, не само изглежда неудобно, но е и склонен към преобръщане. В крайна сметка Майбах е убеден в необходимостта от създаване на изцяло нов автомобил.
Mercedes-Benz
Mercedes 35 hp от 1900 г., с 4 места. На 22 ноември 1900 г. Daimler-Motoren-Gesellschaft доставя първия такъв автомобил на Емил Йелинек.
Това обаче се случва не преди Йелинек да обещае да закупи цялата партида от 36 автомобила на обща стойност 550 000 марки. В замяна той получава място в надзорния съвет на DMG, като поставя и още едно условие – моделът да има ново име.
Името Daimler се възприема зле извън Германия“, твърди Емил. „Междувременно името на автомобила трябва да е звучно и запомнящо се на всички езици. Защо не наречете колата Mercedes?”
Майбах не спори. Първо, защото има логика в думите на Йелинек. Във Франция, най-големият пазар за продажба на автомобили по това време, правата върху търговската марка Daimler се държат от Pahnard Levassor. И най-важното, няма време за спорове - според договора колата трябва да е готова до 15 октомври. Ако говорим за просто надграждане на модела Phoenix, тогава няма проблеми, но на дневен ред е изцяло нов дизайн: от колела до седалки.
Освен това работата се усложнява и от постоянните телеграми от Йелинек, който продължава да блика от идеи и предложения за рационализация. По някакво чудо Майбах, който работи по колата заедно със сина на Готлиб Даймлер - Пол, успява почти да спази крайния срок. Първият сглобен Mercedes е готов на 22 ноември 1900 г.
За началото на века дизайнът е направо авангарден, от пресованата метална рамка до първия по рода си радиатор тип пчелна пита, който изисква значително по-малък обем вода за ефективно охлаждане на двигателя. По-важното е, че за да увеличи производителността, Майбах поема по нетрадиционен път за онези години. Той не увеличава значително мощността, а се фокусира върху намаляването на собственото тегло на автомобила.
Mercedes 35 hp, както може да предположите, развива 35 к.с., като е малко по-мощен от Daimler Phoenix с неговите 28 к.с., но Mercedes теже малко повече от един тон, докато неговият предшественик гони два! Не е изненадващо, че колата достига максималните почти 100 км/ч. В същото време самият 6-литров двигател, между другото, с алуминиев картер, двоен разпределителен вал и двоен карбуратор, е монтиран възможно най-ниско, което значително подобрява стабилността при висока скорост.
След кратък пътен тест и някои фини настройки, първият Mercedes е доставен във вилата на Йелинек в Ница. А за традиционните мартенски стартове на Седмицата на автомобилите, Daimler изпраща заводски екип на Лазурния бряг – пилот Вилхелм Вернер и механик Херман Браун.
Следва развой, за който нито Йелинек, нито Майбах са мечтали. Mercedes 35 hp буквално смазва всички съперници, печелейки както спринта, изкачването по хълм, така и състезанието за издръжливост на 244 мили. До края на седмицата името Mercedes e както в устата на всички богаташи по Ривиерата, така и на страниците на вестници и списания.
Mercedes-Benz
Mercedes-Simplex 40 hp
По искане на Йелинек Вернер и Браун получават бонус от по 1000 марки, а във фабриката в Щутгарт спешно монтират просторна четириместна каросерия върху шасито на 35, за да покажат на обществеността, че най-добрата състезателна кола на годината вече може да бъде закупена.
И продажбите започват. И то как! Сред първите собственици на колата са имената на всички големи милионери от епохата: Рокфелер и Астор, Морган и Тейлър. Парите заваляват върху Daimler Motoren Geselshaft.
Приятелю мой“, пише Майбах на Йелинек. „Трябва да призная, че вашият принос за появата на тази кола е не по-малък от моя. Заедно с вас ние можем да се считаме за създателите на Mercedes!”
Уви, идилията не продължи дълго. Колкото повече автомобили се сглобяват във фабриката на Daimler Motoren Gesellshaft, толкова по-внимателни ставаха в Щутгарт. В крайна сметка Емил, като ексклузивен вносител, купува коли на заводска цена и ги препродава с много голяма печалба, която остава само в неговите джобове. Търговията с автомобили Mercedes го превръщат в милионер, купуващ недвижими имоти, казина и яхти почти на едро.
С течение на времето исканията и предложенията на Йелинек започват да приличат на изнудване.
Няма да купя друга кола, докато не направите трансмисията тиха. Всички знаят, че Daimler има най-шумните трансмисии!“
Пълна с взаимни обвинения и нападки, връзката между DMG и Йелинек продължава още няколко години. След като Майбах напуска компанията през 1905 г., Емил напълно губи ума си, сипейки обиди по адрес на компанията. В крайна сметка се стига и до логичния край, договорът с „Мосю Мерцедес” е прекратен.