Б руно Сако е роден на 12 ноември 1933 г. в провинция Удине, Италия. Любовта му към автомобилите се заражда още в детството му, когато, разхождайки се по улиците на Тревизо, покрай него минава Studebaker Commander Regal. Според негови собствени думи, Studebaker маркира живота на Сако и го убеждава да преследва кариера в сферата на автомобилния дизайн.
Сако следва в Техническия университет в Торино, като по време на следването си започва да създава дизайни за ателието Ghia. След като се дипломира, той работи известно време за Ghia и Pininfarina, преди през 1958 г. да се премести да живее в Германия, където получава работа като дизайнер и инженер в Daimler-Benz. Тогава е само на 24 години.
Първоначалният му план е да се задържи достатъчно дълго и да натрупа опит, но това се променя през 1959 г., когато среща Анмари Иб. Той се жени за нея и на следващата година им се ражда дъщеря, Марина.
Следвайки Фридрих Гейгер, който наскоро е определен за главен дизайнер на Mercedes-Benz след 25 години работа в компанията, Бруно Сако започва своя иновативна линия в дизайна.
Постепенно, стъпка по стъпка, Сако започва да налага името си и през 1970 г. става шеф на отдела за Дизайн и размери на купето. Пет години по-късно поема щафетата от Гейгер като ръководител на отдел Дизайн за всички модели на Daimler-Benz. Тази позиция той запазва до 1999 г., близо четвърт век.
Подобно на много други дизайнери, Сако е иноватор. Това, което го отличава от останалите, а начинът, по който обучава своята армия от дизайнери да мисли на същата вълна като него, иновативно. Повечето автомобилни дизайнери мислят своите модели с 5 до 10 години напред във времето, но италианецът скача с цели 30 години напред, за да направи своите модели неподвластни на времето.
“Развойният процес по един автомобил обикновено трае три до пет години. След това следва жизнен цикъл от около осем години. Последният автомобил от поточната линия се очаква, че ще остане в експлоатация около двадесет години. Така продуктовият жизнен цикъл се отваря до приблизително 30 години,“ обяснява Сако.
Най-известната му философия е, че “един Mercedes-Benz трябва винаги да изглежда като Mercedes-Benz”, без значение на ерата, когато е произведен. Големият успех в кариерата му се дължи и на факта, че той познава и инженерната част от създаването на един автомобил.
Той спазва последователно веруюто, че дизайнът и технологичната иновация вървят ръка за ръка. “Пределно наясно съм, че това противоречи на прословутата мисъл „формата следва функцията“ на архитекта Луис Съливан. Но за нас няма преимущество на технологията над дизайна или дизайна над технологията.”
Дълги години той е привърженик на „хоризонтална и вертикална роднинска връзка“, с която описва хомогенността и приемствеността в дизайна на Mercedes-Benz през годините.
Обяснено по-просто, хоризонталната роднинска връзка представлява общият бранд имидж между отделните елементи на един и същ производител.
„Вертикалната роднинска връзка“ е предпоставката моделите да не бъдат автоматично зачерквани като стилни фосили, всеки път когато се появи техният наследник, като така се гарантира устойчивост на дизайна през годините. За Сако това е от първостепенно значение, тъй като надеждността на Mercedes-Benz означава, че жизненият цикъл на моделите на компанията ще е по-дълъг от средния, т.е. няколко десетилетия.
Така стигаме до творенията му, които феновете на Mercedes-Benz все още определят като (или едни от най) най-красивите на компанията.
Сред най-известните му творения са Mercedes 600 W100 и 230 SL “Pagoda” W113 роудстър, които създава под ръководството на Фридрих Гейгер.
След като той поема дизайна, под неговото творческо ръководство излизат три поколения на S-Class (W126, W140 и W220), роудстърът R129 SL, първият C-Class (W202), C208 и A208 CLK, R170 SLK роудстър и M-Class (W163)
Вероятно защото е един от най-значимите модели за компанията, Сако изтъква като свой любимец модела 190 (W201). За S-Class W140 казва, че би бил неговият любим модел, ако не беше „с четири инча по-висок“.
Отнема му няколко години в началото на кариерата, за да разбере културата на Damler-Benz, но оттам насетне следва думите на Готлиб Даймлер на собствената му компания: „само най-доброто“.
След 40 години, 24 като главен дизайнер, Бруно Сако се оттегля от поста. Сега той се занимава с индустриален дизайн, но в сърцето на феновете винаги ще остане като един от най-великите в историята на Mercedes-Benz.