П реди дни демократите надделяха с 51 срещу 50 гласа и прокараха Inflation Reduction Act през Сената. Той е на стойност над $400 млрд., повечето от които са предназначени за противодействие на екологичните последици, които оставя човек след себе си. Част от проектът е свързан с електромобилите, като планът предвижда нова субсидия от $7500. Разковничето тук се крие във факта, че към настоящия момент много малко от продавани в САЩ електомобили биха се класирали за тази субсидия.
Защо? Защото тя е така направена, че да стимулира не само клиентите да преминат към електрическа мобилност, но основно производителите да направят така, че да се отърват от зависимостта си във веригата на доставки от Китай.
Досега също действаше субсидия в размер на $7500 за електромобил, но тя важеше за моделите на компаниите, които са продали под 200 000 е-коли в САЩ. Това условие отпада, но се въвежда друго, много по-стриктно.
Демократите казват, че за да се класира даден електромобил за субсидията през 2024 г., той не само трябва да е произведен в САЩ, но и поне 40% от материалите в него трябва да са с източник Северна Америка или търговски партньор на САЩ. Всяка година този процент ще нараства с 10, за да се стигне до 2029 г., когато той ще е 100.
Целта е една единствена: да подтикне американските производители да ограничат зависимостта си от Китай. Това няма да е никак лесно, защото Китай държи около 76% от пазара на литиево-йонни батерии (на САЩ се падат около 8%).
Според Alliance for Automotive Innovation, главната лобистка група на индустрията в САЩ, в момента в страната има 72 електрифицирани модела, включително електромобили, плъг-ин хибриди и хибриди. От тях 70% няма да покриват условията, когато субсидията влезе в сила. През 2029 г., когато се изисква 100% от материалите да са доставени от страни, които не са „чуждестранен обект, пораждащ загриженост”, никой от моделите не би се класирал за субсидията.
Към този момент задачата пред производителите изглежда непостижима. И наистина ще отнеме време, но би могло да се случи.
Tesla използва местни доставчици за по-голямата част от компонентите, като 65% от частите за Tesla Model 3 (Long Range, Standard Range и Performance) идват от САЩ и Канада.
За другите ще е по-трудно, но и те работят в тази посока, макар че ще имат нужда от време. Ford и южнокорейският производител на батерии SK Innovation инвестират $11,4 млрд. в няколко завода в Тенеси и Кентъки, докато General Motors планира четири завода за батерии в САЩ с партньора си LG Chem. Toyota ще похарчи $1,29 млрд. за завод в Северна Каролина, а Stellantis избра Индиана за новия си завод.
В Европа Volkswagen ще има 6 работещи завода за батерии до 2030 г., а капацитетът на Tesla в Берлин ще достигне 250 GWh — грубо колкото настоящият световен капацитет за производство на батерии.
През 2020 г. този капацитет е бил 95,3 GWh, докато GlobalData очаква той да достигне 410,5 GWh през 2024 г.