В края на октомври европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха окончателно споразумение по една съдбоносна за индустрията тема: от началото на 2035 г. в 27 страни от ЕС няма да се продават автомобили с двигатели с вътрешно горене, дори те да са в състава на хибридна система. Това значи едно: след 12 години автомобилните компании ще продават в ЕС предимно електромобили. Поне така изглежда ситуацията днес, пише в анализ autonews.ru.
Мащабите на това решение тепърва предстои да осъзнаем. Оливер Ципсе, шеф на BMW и председател на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA), коментира темата колкото остро, толкова и по правилата на политическото благоприличие:
Това е екстремно дългосрочно и абсолютно безпрецедентно решение. Европейският съюз ще стане първата и единствена част от света, която изцяло ще премине на електромобили. И не трябва да се залъгваме: цялата индустрия предстои да преодолее множество изпитания, за да може да постигне нужните обеми на производство.”
Ципсе добавя още, че изпълнението на приетия план е невъзможно без осигуряването от европейските власти на необходимата инфраструктура - по-специално изграждане на широка мрежа от зарядни станции, както частни, така и обществени. Еднакво важен е и достъпът на производителите до критични суровини за производството.
Взетото решение повдига много въпроси без отговор“, предупреди Ципсе. „Например как Европа ще гарантира достъп до стратегически важни материали за електрическите автомобили. Ако ЕС иска да бъде пионер в устойчивата мобилност, наличието на суровини трябва да бъде напълно осигурено. В противен случай може да станем зависими, а подобна заплаха вече са изпитвали други икономически региони.”
Въпреки че шефът на BMW да не уточнява от кой може да станем зависими, отговорът е ясен. Китай е най-големият световен пазар за електрически автомобили, с индустрия, която беше активно финансирана от държавата през последните 10 години, както по отношение на преките инвестиции, така и по отношение на стимулирането на клиентите. Само през 2021 г. в Китай са продадени 3,5 милиона електромобили, което е около 15% от местния пазар и три пъти повече от реализираните в Европа. Според прогнозите до 2035 г. този дял трябва да нарасне до 50-60%, но никой не говори за забрана на двигателите с вътрешно горене!
Какво подтикна Европа към това драстично решение? Отговорът е прост: стратегията Fit for 55. Според този план до 2030 г. страните от ЕС трябва да намалят емисиите на вредни газове в атмосферата с 55% спрямо 2021 г., а до 2050 г. да постигнат пълен въглероден неутралност. Сега на автомобилите, твърдят експерти, се падат 12% от общия обем вредни емисии на Стария свят, а на транспортната индустрия като цяло - една четвърт.
Няколко дни преди официалното публикуване на решението, Карлос Тавареш, шефът на алианса Stellantis, го нарече „чисто догматично“ и призова за по-прагматичен и разумен начин за пълно преминаване към електрическо задвижване.
Но наистина ли индустрията може да осъществи такава промяна за само 12 години? На това никой не дава отговор, а реториката е от нещо от сорта на „ние вярваме в теб, ти ще успееш“.
Ето как коментира темата изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс:
Европейските производители вече доказват, че могат да се справят с предизвикателствата, лансират все повече и повече електрически автомобили, като в същото време ги правят по-достъпни. Скоростта, с която се случиха промените през последните години, е просто изключителна.“
Виждате ли тук нещо за ясна стратегия и подробни планове? Не го виждате, защото, изглежда, такива все още не съществуват.
Но това е недостатъчно за екоактивистите, например Лорелей Лимузен от европейския офис на Грийнпийс разкритикува Съюза:
ЕС избра дълъг път, който ще доведе до катастрофа. Забраната на автомобили с ДВГ през 2035 г. не е достатъчно бърза, тя трябва да бъде въведена най-късно през 2028 г. Прекрасен пример за това как политиците отново крият неспособността си да повлияят на климатичните проблеми зад весели заглавия.“
Алтернативното гориво е последната надежда на привържениците на традиционните двигатели. Новият закон оставя "вратичка", която теоретично би позволила на двигателите с вътрешно горене да оцелеят след 2035 г. Условието е да се захранват със синтетични горива, получени от възобновяеми източници, като биоетанол, който вече се използва във Формула 1. Друг вариант е водородът, с който Toyota активно експериментира.
Освен това европейският закон предвижда т. нар. "Ferrari Amendment" – отсрочка до 2036 г. за компании, произвеждащи от една до 10 000 коли годишно. Дори по-малките производители, с тиражи под хиляда екземпляра, няма да бъдат закачани. И това е добра новина за богатите автомобилни ентусиасти, тъй като ще имат възможността от време на време да се сдобиват с „допотопно ръмжащо чудовище“. И нещо друго, никой не регулира броя на тези ултра-малки производители, така че теоретично може да има поне един милион от тях.
Но това са фантазии, защото посоката е фиксирана.
Няма връщане назад, животът на двигателите с вътрешно горене е към края си“, коментира Фердинанд Дуденхофер от Германския център за автомобилни изследвания (CAR). „Америка и Китай също ясно се насочват към електрически автомобили, а въпросът за алтернативните горива не се приема на сериозно от представителите на европейската индустрия.“
Невъзможно е точно сега да се предвиди колко осъществим ще бъде този план, особено на фона на енергийната криза в Европа. Откъде ще дойде цялата тази енергия? Кой и с какви пари ще изгради инфраструктурата? От друга страна, това са проблемите на държавите, а не на автомобилните компании - и те отдавна съобщават за готовността си за „промяна на ориентацията“. Volkswagen е готов да спре своите двигатели с вътрешно горене до 2033 г., около 2030 г. марките Ford, Volvo, Mini и Stellantis ще се разделят с ДВГ, а Jaguar напълно ще се откаже от горивото след три години.
В крайна сметка остават още 12 години до "деня X", малко повече, отколкото изминаха от дебюта на Tesla Model S. А знаем какво постигна компанията за този период.