Доскоро си водеха записки, но вече китайските „ученици” водят уроците

Наследствените производители изостават от китайските електрически стъртъпи и трябва да догонват

Пламен Георгиев,
XPeng G3 китайски автомобили

Newspress / XPeng

XPeng G3

Д есетилетия наред всички автомобилни производители бяха готови на всичко, за да направят съвместно дружество с китайски производител и да се сдобият с разрешителното да произвеждат в Китай. Това изискване отпадна през 2020 г., защото китайците взеха всичко, което им беше нужно, за да изградят собствена автомобилна промишленост, която да не зависи от западната. И сега Поднебесната империя започва да бере плодовете на своята политика, докато доскорошните законодатели на китайския и световния пазар започват да губят почва под краката си в страната.

Проблемът за наследствените производители е и друг. Ако доскоро „преподаваха”, сега вече уроците изнасят доскорошните им ученици. Доказва го продължаващият ръст на проникване на електрически и хибридни автомобили на китайския пазар (те ги наричат с обобщителното new-energy vehicles, NEV).

Как стана това? Китайският пазар на електрически автомобили бе движен от различни политики, пише Bloomberg. Комбинацията от регулации за икономии на гориво, системата от квоти за NEV, квоти за правителствени автомобили и правителствени субсидии за директни поръчки бяха основният движещ фактор.

Но тази политика за намеса вече я няма (поне не в първоначалния й вариант), производителите вече не правят просто електромобили, които да отговарят на регулациите. Вместо това стремежът е за изграждане на собствено лице и привлекателност.

И така на пазара се появиха играчи като Xpeng, Hozon, Li Auto, Nio, Leap Motor и WM Motor, които продават по около 150 000 електромобила всяко тримесечие, почти 10 пъти повече спрямо началото на 2020 г.

Как го постигнаха? Те промениха възприятията на клиентите към електромобилите. Това стана, поставяйки ударение върху дигиталните услуги, свързаността и клиентското изживяване.

В резултат на това западните производители губят почва под краката си в Китай. През 2020 г. те държаха 61% от автомобилния пазар в Китай, но към днешна дата процентът вече е 49%.

Другият проблем за наследствените производители е апетитът на новите китайски играчи, които започват сериозно да гледат към Европа.

Този септември Nio трябва да отвори първия си завод в чужбина, в Пест, Унгария, за производство на сменяеми батерийни модули. Компанията обяви, че ще започне да продава своите електрически модели в Германия и Швеция, след като от началото на годината стъпи в Нидерландия. Догодина трябва да се мине към Великобритания и страните от Бенелюкс. Но нещо още по-важно: през лятото стана ясно, че BYD сериозно обмисля производство на електромобили в Европа.

Hongqi е поредният китайски производител, който има интерес към европейския пазар на електромобили. Подразделението на FAW Group е на норвежкия пазар от началото на тази година, е сега влиза в сътрудничество с Stern Premium Car, за да внася и продава своите автомобили и в Нидерландия.

Испания подписа договор с китайската компания за зелена енергия Envision Group за стартиране на четири проекта. Сред тях е и завод за батерии за електромобили, като общата инвестиция възлиза на 3,8 милиарда евро.

Вчера пък MG (британска по произход, но китайска по собственост) стартира продажбите на електрическия хечбек MG4 на стартова цена от 29 000 евро. Моделът се лансира в Германия, Франция, Италия, Испания, Норвегия, Швеция, Дания, Нидерландия, Белгия, Люксембург и Великобритания. До края на тази година MG се надява да продаде общо 100 000 броя, като в сметката влизат още два модела, единият от които е хибрид.

Тези примери могат да продължат и с различни технологии. Xpeng твърди за флагмана си G9, че е най-бързо зареждащият масово произвеждан електромобил в света. Те казват, че батерията може да зареди достатъчно ток за изминаване на 200 км за една 5 минути. Xpeng G9 дължи това си качество отчасти на 800-волтова платформа Silicon Carbide (SiC), първата масово произвеждана архитектура по рода си.

Всичко това са проблеми, с които наследствените производители вече се сблъскват в Китай, а може би им предстои да се сблъскат и в Европа. И европейските производители трябва бързо да се ориентират, защото, както вече споменахме, стартовата цена на MG4 е 29 000 евро. Но не само това. Ако погледнем отново към G9 (който не се предлага в Европа, поне за момента), този модел предлага 14,96-инчов Intelligent Dual Screen, разчитащ на чипа Qualcomm Snapdragon 8155. Моделът е оборудван и с първия масово произвеждан 3D потребителски интерфейс, която проектира реалния свят върху екрана. Към технологичния арсенал се добавя впечатляващата 5D аудио система Xopera, симулираща звуково изживяване от концертна зала. Това става благодарение на 28-те говорителя на Dynaudio Confidence и технологията Dolby Atmos. И накрая, Xpeng G9 разчита на 31 Lidar сензора, два NVIDIA Drive Orin-X чипа и комуникационна архитектура Gigabit Ethernet.

китайски автомобили електромобили