З а последните 10 години броят на заетите в производството на автомобили и компоненти в България се е увеличил от 7000-8000 до над 70 000.
Това каза изпълнителният директор на "Аутомотив клъстер България" арх. Любомир Станиславов по време на кръгла маса "Транспортът на бъдещето - чиста енергия на справедлива цена", цитиран от БТА.
Той посочи, че оборотът на тези компании е нараснал от 500 млн. на 6,5 млрд. лева. Според него те са отговорни за около 10 процента от икономиката на България. Ако се добавят и хората, които се занимават с последващата продажба и сервизиране, се оказва, че в този сектор са заети огромно количество хора, добави той.
Това е най-бързо и динамично развиващата се индустрия в България, като се вземат предвид оборот и заетост, изтъкна Станиславов.
Към средата на 2026 г. трябва да се достигне до 30 000 електромобила в България. Към края на 2020 г. те са били към 3000. Това каза заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов по време на кръглата маса.
Данните са цитирани и друг път - вече в няколко случая от началото на тази година.
Сандов добави, че това ще са нови електромобили, но също така се развива вторичният пазар, така че част от тях ще са и "втора ръка". Според него това не трябва ни притеснява, защото в кръговата икономика "нещата трябва да се въртят".
Държавата се е ангажирала с изграждането на зарядната инфраструктура, добави министър Сандов. Той посочи, че трябва да има 10 000 публични точки в цялата страна, в които всеки да може да зарежда електромобила си.
Това прави една плътна мрежа, фокусирайки се върху основните неща, където се намират тези електромобили, с включително 20-30 хъба по основни пътни артерии. Говорим за автомагистрали, където да може да се случва бързото зареждане", заяви Сандов.
Такива публични точки за зареждане на електромобили ще бъдат изградени и в централните градски части на 50-те основни български града, както и в големите жилищни квартали, уточни той.
Плановете са да се изградят поне 20-30 хъба, 150-200 бързи зарядни станции на входовете и изходите на градовете, посочи министърът. Те ще се изградят на общински територии и частни обекти като търговски центрове, бензиностанции и други. За изграждането им ще се търси пазарният подход, публично-частното партньорство.
Един от големите проблеми, свързани с електромобилите, това е цената, каза пък председателят на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Настимир Ананиев.
Той добави, че много държави в Европейския съюз предприемат конкретни мерки със субсидия в различна посока. Ананиев е на мнение, че и в България може да се предприемат такива мерки. Той изтъкна, че Европейската комисия (ЕК) и ЕС могат да се опитат да предложат директно субсидиране за всеки един европейски гражданин, който си е закупил електромобил. Неотдавна това бе отхвърлено в Брюксел като възможност.
Зарядната мрежа е много ключова за развитието на електромобилите, коментира още Ананиев. Той посочи, че едно от изискванията на ЕК е на всички магистрали поне на всеки 60 км да има зарядна станция, така че България трябва да мисли в тази посока.
България трябва да има визия за развитието на електромобилите, изтъкна Драгомир Стойнев, председателят на Комисията по въпросите на Европейския съюз (ЕС) в 47-ото Народно събрание.
Без зарядни станции и нужната инфраструктура няма как страната ни да разчита, че пазарът на електромобили ще се развива. Той даде за пример, че във Франция вече има таксита, които карат на водород.
Тоест хората вече инвестират не само в електромобили. Наистина промяната е видима. Колкото по-бързо осъзнаем тази промяна, толкова по-добре", заяви Стойнев.